— Тези снимки са правени от Аша Белкоа, а тя е сред най-уважаваните фотографи в света. Освен това ми е приятелка.
Дан удари с ръка по страницата.
— Ти си нарисувана!
Рон протегна ръка.
— Може ли?
Дан захвърли списанието на масата сякаш беше някакъв боклук. То се приземи отворено. Снимката на Фийб беше разположена на две страници. Тя се беше облегнала пред „Голо тяло 28“ на Флорес, един сюрреалистичен портрет, нарисуван малко преди смъртта му. Върху голото тяло на Фийб беше наложена репродукция на онази част от картината, която се закриваше от облегнатата й фигура. Получаваше се нещо красиво, зловещо и еротично.
Рон отгърна страницата и видя увеличена снимка на гърдата на Фийб. Зърното беше набръчкано под тебеширенобялата боя. Кожата й се беше превърнала в сюрреалистично платно за миниатюрните силуети на други гърди, изрисувани в характерния за Флорес стил.
Последната снимка представляваше цяло голо тяло, погледнато отзад. Фийб повдигаше косата си, коляното й беше леко присвито. Кожата й представляваше платното, на което бяха разпръснати черни и тъмночервени отпечатъци от пръсти — на рамото й, на извивката на талията, на ханша и на бедрото й.
Дан удари с показалец по снимките в списанието.
— Някой мъж сигурно се е позабавлявал добре, докато е правил това!
Фийб не се замисли, че гневът му изглежда не на място за човек, който толкова усилено се опитва да се държи далече от нея.
— Мъже, скъпи. По един за всеки цвят.
Това беше лъжа. Гримьорката беше топчеста жена на средна възраст, но нямаше нужда той да го знае.
Рон взе писалката си и почука с нея по масата.
— Фийб, обявил съм, че двамата с теб ще дадем пресконференция в един часа. Уоли Хамилтън от „Връзки с обществеността“ ще те подготви. Дан, искам да стоиш настана до утре. Когато журналистите най-накрая те спипат не се изказвай за нищо друго, освен за играта. Знаеш как да се справиш. И в случай че някой журналист има смелостта да хвърли в лицето ти епизода с хотелската стая, дръж си юмруците в джобовете, ако не искаш историята да свърши на първа страница.
Фийб се изправи.
— Няма да има пресконференция, Рон. Още от началото им казах, че няма да давам интервюта.
Дан изкриви устни.
— Хващам се на бас, че ще го направи, ако й позволиш първо да се разсъблече.
— Достатъчно, Дан! — Рон се обърна към Фийб. — Извинявам се за пресконференцията.
Дан изсумтя с отвращение.
— Добре й го каза, Роналд. Наистина знаеш да въртиш камшика.
Рон се престори, че нищо не е чул.
— За съжаление не може да продължаваш да се държиш хладно с журналистите, без да изглежда така, сякаш имаш да криеш нещо.
— Май вече не са останали много неща, които да не са видени от всички — подсмихна се Дан.
Фийб усети как дъхът й секна.
Рон се надигна бавно и се изправи срещу треньора.
— Забележките ти са ненужни. Дължиш извинение на Фийб.
Лицето на Дан се стегна от гняв.
— Няма да го получи.
— Едва ли може да се каже, че ти си невинен. В онази хотелска стая е имало двама души. И ако не бяхте загубили толкова мачове, нямаше да сме подложени на атака. Като че ли е по-добре да помислиш как да прекратим тези неуспехи, вместо да обиждаш Фийб.
Дан сякаш не можеше да повярва на ушите си.
— Критикуваш треньорската ми работа!
Преди да заговори, Рон преглътна и адамовата му ябълка подскочи.
— Мисля, че бях достатъчно ясен. Ти се държа грубо, заядливо и оскърбително с Фийб. Тя е не само собственик на отбора и твой работодател, но и човек, който заслужава уважение.
Фийб нямаше време да се чувства благодарна за кавалерската защита на Рон. Заканителното изражение върху лицето на Дан я изплаши твърде много. Твърде късно си припомни, че този мъж беше научен да посреща всички атаки с буйна нападателност.
— Хей, я слушай, малък мухльо. Не е твоя работа как се отнасям с Фийб. Знаеш много добре какво да направиш с тъпите си уроци по етикеция.
— Спри дотук — предупреди го Рон.
Но Дан кипеше от чувства, които не можеше да изрази по друг начин, освен чрез гнева.
— Ще спра, когато реша! И ако не искаш да си изпросиш белята, помни, че аз съм този, който тренира отбора. Струва ми се, че ти е предостатъчна грижата да се оправяш с тази празноглавка!
Всички в стаята замлъкнаха.
Фийб пребледня. Чувстваше се болна и унижена.