Гневът отново го завладя, но този път беше достатъчно честен да си признае, че това е прикритие за срама! Срамът, че Роналд беше този, който защити Фийб.
Срамът, че Роналд трябваше да я защитава от него.
Ако не беше толкова ядосан на себе си, може би щеше да се порадва на факта, че Роналд Макдърмит най-после показа малко здрав разум. Ако не беше толкова ядосан на себе си, може би щеше да повярва, че за отбора всъщност има някаква надежда.
Втора част
1.
Рон прочисти гърлото си.
— Госпожица Съмървил е позирала за снимките във „Вю монд“, преди да наследи „Старс“. Тя не е имала никакво намерение да притеснява отбора или Националната футболна лига.
— Вярно ли е, че господин Рандолф я е предупредил на четири очи за поведението й? — попита една журналистка.
— Не е вярно — отвърна Рон. — Тя не е разговаряла с господин Рандолф.
Само защото не отговаряше на обажданията му, помисли си Фийб нещастно, докато седеше в мълчание между Рон и Уоли Хамптън, който отговаряше за връзките с обществеността на „Старс“. Пресконференцията вървеше дори по-лошо, отколкото беше очаквала. Появиха се не само местните, но и националните средства за информация, хукнали по следите на страхотната клюка.
Толкова много журналисти искаха да участват в пресконференцията, че бяха принудени да използват празното игрище. Тя, Рон и Уоли се бяха разположили близо до линията на петдесетте ярда, зад малка маса, застлана със синя покривка, върху която имаше емблема на „Старс“. Някои от журналистите стояха прави, други бяха насядали на дървени пейки, поставени специално за тях.
В началото всички въпроси се въртяха около завещанието на Бърт, но не мина много време, преди да продължат нататък. Вече бяха поставили под съмнение способностите на Рон за управител, треньорската методика на Дан и морала на Фийб. Рон и Уоли Хамптън отговаряха на всички въпроси, дори и на зададените към нея.
Един дебел журналист с пъпчива кожа и рошава брада се изправи. Уоли Хамптън й прошепна, че той бил представител на мизерно булевардно вестниче.
— Фийб, ще продължаваш ли да се снимаш гола?
Уоли взе думата.
— Госпожица Съмървил е прекалено заета със „Старс“. И няма възможност за странични дейности.
Мъжът вирна брада.
— Не за пръв път се показваш без дрехи пред публика, нали?
— Всички познават добре работата на госпожица Съмървил за великия художник Артуро Флорес — отвърна Рон кратко.
Журналистът от жълтия вестник беше прекъснат от друг, който водеше спортната колона на местен вестник.
— В последно време се чуват много критики за треньор Кейлбоу, особено след толкова много обръщания на играта във всеки мач. Някои хора смятат, че той гони твърде много титулярите си. Играчите започват да се оплакват, че им отнема удоволствието от играта. Каквато и да е причината, отборът все още не изглежда добре през този сезон. Смятате ли да промените нещо?
— Абсолютно нищо — каза Рон. — Все още е рано и засега се приспособяваме към новия си план.
Той продължи с похвали за треньорските способности на Дан.
Фийб се замисли какво ли ще стане, когато журналистите научат, че Дан е отстранен. Рон изглежда си мислеше, че ще може да представи всичко като един сериозен грип, но тя се съмняваше, че ще бъде толкова лесно. Рон беше извършил нещо съвсем незаконно и Дан сигурно вече звънеше на адвокатите си.
Фийб си казваше, че не бива да мисли за подигравателните му усмивки и обидите, но й беше трудно да ги изхвърли от главата си. Сигурно беше по-добре, че й показа съвсем ясно що за човек е. Сега й се налагаше да се изправи лице в лице с факта, че се е влюбила не в когото трябва.
Гадният журналист от булевардното вестниче говореше отново.
— Какво ще кажеш за изпълнението на треньор Кейлбоу извън игрището, Фийб? Как беше?
Другите журналисти му хвърлиха неприязнени погледи, но Фийб не се заблуди. Рано или късно все някой щеше да зададе същия въпрос. Само че щяха да се изразят по-учтиво.
— Треньор Кейлбоу има чудесен…
Фийб не издържа. Тя докосна с ръка ръкава на Рон, за да го прекъсне.
— Аз ще отговоря. — Тя се наведе към микрофона. — С въпроса си искате да оценя треньор Кейлбоу като любовник? Така ли да ви разбирам?
За момент журналистът сякаш се стресна от прямотата й, но после й се усмихна мазно.