— Ами да, Фийб. Кажи ни, както си е.
— Добре тогава. Запишете си, че е страхотен любовник. — Тя замълча, а слисаните журналисти я гледаха безмълвно. — Също и треньор Тъли Арчър, Боби Том Дентън, Джим Бийдерот, Уебстър Гриър, всичките рънингбекове и повечето защитници. Включих ли всички от дружеството, за които се носи слух, че съм спала с тях? Не бих искала да пропусна някого.
Представителите на печата се разсмяха, но тя още не беше свършила. Въпреки че вътрешно трепереше, отправи поглед към противния журналист и му се усмихна.
— Между другото, ако си спомням правилно, вие, господине, бяхте малко разочарование.
Журналистите избухнаха в смях. Дори и да не беше ги спечелила на своя страна, Фийб поне им доказа, че не е чак толкова тъпа, колкото я смятаха.
Къщата, която Бърт беше купил заради любовниците си, се намираше в един залесен район в западния край на окръг Дюпейдж, заедно с още деветнадесет луксозни постройки. Красивата двуетажна бежова сграда от тухли завършваше с мансарда и дървен покрив. Два изящни прозореца в класически стил бяха разположени от двете страни на двойна входна врата с вградени овални форми от оловен кристал. Следобедното слънце блестеше по месингови фенери.
Фийб вкара колата в гаража и влезе в къщата. Обзавеждането беше в омекотени нюанси на воднистозелено, перленосиво и бяло, които придаваха на помещението усещане за лекота и тропици. От кухнята се минаваше в кръгла стая, където се хранеха, когато нямаха гости. Куполообразният таван придаваше простор на малката стая.
— Моли? Пег?
Фийб се наведе и погали Пух, който беше полудял от радост. Когато не получи никакъв отговор, двете с кучето се качиха нагоре по стълбите.
Спалнята й беше във воднистозелено и бяло, с големи прозорци и мебели от избелен дъб. Чувстваше се неудобно в голямото легло, което сякаш заемаше цялата стая, затова го смени с леглото от гостната в имението.
Фийб захвърли лененото си сако върху пухкавата покривка и отиде до гардероба. Облече си джинси и фланелка с емблемата на „Старс“.
В хладилника намери пълнозърнест хляб и салата и ги отнесе в стаята, където се хранеха. Все още нито Моли, нито Пег се бяха върнали. Фийб закрачи по чорапи по перленосивите плочки, после седна на един от металните столове, поставени до стъклена маса. В дъното на стаята имаше уютно малко диванче, с тапицерия на бели птички върху воднистозелен фон.
Тя потърка с крак Пух и продължи да рови в салатата си. За пръв път в живота си успяваше да задържи теглото си без трудности. Сигурно защото всеки ден тъгата я сграбчваше все по-здраво. Липсваха й Виктор и приятелите. Липсваха й изложбите. Искаше да има плоски гърди и различно детство. Искаше добър съпруг и бебе. Искаше Дан Кейлбоу. Не истинския мъж, който я нападна с думи тази сутрин, а забавния и нежен мъж, които си представи, докато се любеха миналата нощ.
Необичайното й самосъжаление беше прекъснато от звука на входната врата. Пух изджафка и се втурна да проучи нещата. Фийб чу шумолене на хартия, тих поздрав към Пух, а след това стъпки, които тръгнаха нагоре по стълбите. Тя бутна настрана салатата си и отиде във фоайето точно навреме, за да види как бялата тойота на Пег Ковалски се отдалечава по алеята.
Качи се горе и почука на вратата на Моли. Не получи отговор, но въпреки това влезе.
Леглото беше затрупано с пакети от магазините, за които всички младежи мечтаеха. Пух лежеше насред бъркотията и наблюдаваше Моли, която измъкваше разни дрехи от пакетите.
Моли погледна към нея и за миг в очите й сякаш се появи вина. След това враждебността й отново се завърна.
— Ходихме по магазините с госпожа Ковалски, за да си купя дрехи за училище. Тя има внучка на моята възраст, затова знае къде е най-добре да се пазарува.
Фийб също знаеше къде е най-добре да се пазарува, но всеки път, когато предлагаше да излязат по магазините, Моли отказваше.
— Личи си.
Тя преглътна разочарованието си и седна на леглото.
Моли се пресегна и погали Пух. Преди няколко седмици Фийб разбра, че Дан е бил прав за обичта на сестра й към кучето, но не каза нищо по въпроса.
— Да видим какво сте купили.
Известно време Моли се държа като нормално момиче на нейната възраст. Очите й светеха от радост, докато измъкваше джинсово яке, рипсени пуловери, избелени джинси и фланелки.
Вкусът на Пег съвсем не беше лош. Тя беше помогнала на Моли да си купи идеален гардероб за младо момиче.