— Мислила ли си да си пробиеш ушите?
— Може ли?
— Не виждам защо пък не. Помисли си.
— Искам да ги пробия — отвърна Моли без колебание.
— Добре тогава. Ще отидем в петък. — Тя сгъна чифт джинси и продължи предпазливо: — Не каза нищо за училището. Как върви?
Всеки път, когато Фийб задаваше този въпрос, Моли отказваше да отговори с нещо повече от едносрични думи и сега изражението й се вкамени.
— Как мислиш? Отвратително е. Дори уроците за напреднали са лесни.
— И в Крейтън уроците ти бяха лесни.
— Обществените училища са пълни с кретени.
— Когато се записваше, класният ти ръководител спомена, че използват ученици като преподаватели по английски. Защо не се кандидатираш?
— Защо да го правя?
— Понякога е приятно да помагаш на другите. — Моли не отговори и Фийб продължи да я разпитва предпазливо. — Е, поне можеш да ходиш в училище с момчета.
Изведнъж се оказа, че Моли е много заета да човърка връзките на чифт джинсите.
— Как е?
— Кое?
— Да ходиш на училище с момчета.
— Големи фукльовци са. И са отвратителни в столовата.
— Ами момчетата от часовете за напреднали? И те ли са фукльовци?
— Някои от тях, да. Но много от тях са ужасно непохватни.
Фийб потисна усмивката си.
— Непохватните винаги са ми харесвали. Няма нищо по-привлекателно в мъжа от интелигентността. Но, разбира се, има какво да се каже и за тъпите готини мъже.
Моли се изкиска и за миг бариерата помежду им изчезна.
— Момчето, което има шкафче до моето, е с дълга коса. Той наистина е много шумен и отвратителен, все издава звуци сякаш свири на китара, но е готин.
— Наистина ли?
— Той е в класа по английски за напреднали, но едва успява да се справи.
— Ти можеш да му предложиш помощ.
— Той дори не ме забелязва. — Моли премести един пакет с помрачено лице. — Никой не ме харесва. Всичките момичета са идиотки. Ако не се правиш на важен и не носиш дрехи като техните, те дори не ти обръщат внимание.
Сега Фийб разбра каква е била причината за разходката по магазините.
— Сигурна съм, че не всички момичета са такива. Просто трябва да откриеш подходящата група, а това ще ти отнеме време.
— Не ми пука за тях! Ти ми каза, че ще остана само един срок и после се махам.
Победена, Фийб се надигна от леглото.
— Порадвай се на новите си дрехи. Искаше ми се да отидем заедно по магазините. Щеше да ми бъде приятно. — Може би си въобразяваше, но й се стори, че за миг на лицето на сестра й се появи несигурност.
Малко преди да си легне, Фийб сложи тъмночервената каишка на Пух и го изведе на разходка. След опасностите на улиците в Манхатън, тя се влюби в този тих квартал, където беше свободна да се разхожда дори и през нощта, без да се притеснява, че ще влезе в статистиката.
Къщите се извисяваха до залесен парк, покрай който минаваше павирана велосипедна алея, осветявана от няколко улични лампи.
Фийб обичаше дълбоката тишина, глинестия мирис на гората и хладния въздух, който подсещаше за края на лятото.
Пух подтичваше напред, понякога се спираше, за да подуши купчинка жълъди или нападалите сухи листа, от време на време клякаше, за да остави свой белег на някое по-особено място. Маратонките на Фийб поскърцваха леко по пътеката.
Мъхестият й анцуг беше топъл и удобен. За няколко мига тя изхвърли всички неприятни мисли и остави само насладата от нощната тишина. Удоволствието й бе прекъснато от звук на кола, която отиваше към нейния двор. Остана загледана, докато колата забавяше хода си, после зави по нейната алея. Фаровете осветиха Фийб и колата спря, шофьорът даде на заден и потегли към нея. Още преди да спре до нея, Фийб беше забелязала, че това е червеното ферари.
Стоеше напрегната и гледаше как Дан се измъква от колата и тръгва към нея. Беше си сложил очилата, а върху тъмносинята риза беше метнал яке с емблемата на „Старс“. Пух започна да лае и да се дърпа, за да стигне до него.
Фийб се опита да се стегне за още една болезнена среща. Но денят й беше труден и не й бяха останали твърде много запаси.
Дан погледна към пухкавия бял пудел, който се опитваше да увие каишката си около крака му.
— Здрасти, куче.
— Името му е Пух.
— Аха. Просто това е една от думите, които не ми е приятно да произнасям твърде често. — Лекият вятър рошеше тъмнорусата му коса, докато той оглеждаше анцуга и маратонките й. — Изглеждаш различно. Чаровна си.