Той мушна ръце в джобовете си.
— Вече знам отговора. И не ти говоря за това. Така че не си и мисли да ме разпитваш.
— Тогава ти също няма защо да ме питаш каква е причината да се държа като… както се държа.
Той я изгледа замислено.
— Не те разбирам. Не приличаш на никоя друга жена, която съм срещал, а ми се струва, че си същата като повечето от жените, които съм срещал. И започвам да се обърквам.
Дори и сега, както стоеше под ярката златиста светлина с коса, разбъркана от вятъра, той я караше да чува проскърцването на вентилатора в плантаторската къща.
— Няма да спя отново с теб — каза тя тихо. — Онова беше ужасна грешка.
— Знам.
Искаше й се той да не се беше съгласявал толкова лесно.
— Мисля, че това за събота не е добра идея.
Той не прие отказа й.
— Идеята е страхотна. Ти обичаш изкуството. Ще бъдем сред хора, така че няма да можем да се опипваме.
— Нямах това предвид!
Той се ухили и я погали под брадичката с доволен вид.
— Ще те взема на обяд, маце.
Той тръгна към колата и тя повиши глас:
— И не ме наричай маце!
— Извинявай. — Той отвори вратата и се мушна в колата. — Страшно маце сте, мадам.
Тя остана под лампата, загледана след него. Все пак беше само една изложба. Какво толкова?
От наблюдателното си място на хълма, който се издигаше зад луксозните къщи, Рей Хардести забеляза русата коса на Фийб, осветявана от уличните лампи. Беше спрял микробуса на един тесен път, който водеше към някакви строежи. Остави бинокъла си на седалката. Значи слуховете бяха верни. Между Кейлбоу и новата собственичка на „Старс“ имаше нещо.
Събираше информация за Дан Кейлбоу, като орехи за зимата. Беше готов да я използва, когато се наложи, но досега Кейлбоу сам си оплескваше нещата. „Старс“ бяха спечелили само един мач през сезона и с всичките тези обръщания на играта изглеждаха като училищен отбор. С всяка загуба Рей се чувстваше малко по-добре. Може би щяха да уволнят Кейлбоу за некадърност.
Изчака треньорът на „Старс“ да се отдалечи и тогава си тръгна. Елън го посрещна на вратата и веднага му се развика. Той мина покрай нея, без да й продума, отиде в кабинета и заключи вратата. Отпусна се в любимия си стол и запали цигара.
Малката стая беше облицована с борови плоскости, но те почти не се забелязваха, защото целите стени бяха покрит със снимки на Малкия Рей, трофеи, фланелки, грамоти в рамки и статии от вестници. Понякога, когато беше тук, Рей си представяше, че всичко това е негово. През последните няколко месеца дори спеше на старата кушетка до единствения прозорец на стаята.
Той дръпна от цигарата и се закашля. Спазмите ставаха все по-продължителни, сърцето му отново бумтеше, но все още се държеше. Няма да умре, преди Кейлбоу да си плати. Искаше му се „Старс“ да губят всеки мач. Искаше му се целият свят да разбере, че този мръсник е направил най-голямата грешка в живота си, когато изгони Малкия Рей. И тогава Рей щеше да се върне в старите дупки, за да пийне с приятелчетата си. Искаше му се поне още веднъж да се почувства като голяма клечка, преди да умре.
Рей стана от стола и приближи до вградения шкаф, където държеше бутилка уиски, скрита зад разни кутии. Развинти капачката и отпи, после взе бутилката със себе си и седна на кушетката. Взе пистолета от ъгъла на масата. Беше го оставил там вчера, след като се върна от дежурството си в Двореца на спорта.
Тази вечер дворецът беше празен. Но утре имаше религиозно събиране, а на следващата вечер — някаква негърска рап група. Мразеше да пази на концерти, но иначе му харесваше да работи като охрана. Особено през неделните следобеди, когато „Старс“ губеше.
Той отпи отново и погали оръжието в скута си, заслушан в рева на тълпата, която крещеше неговото име.
Хардести!
Хардести!
Хардести!
2.
Фийб надничаше между завесите, докато Дан паркираше ферарито на алеята пред дома й точно по обяд в събота. Тя придърпа обратно завесите. Стомахът й се свиваше, сякаш щеше да отива на първата си среща. Слезе по стълбите и извика на Моли.
— Дан е тук. Да тръгваме.
— Не искам да идвам.
— Разбирам те, но въпреки всичко ще дойдеш с нас. Имам нужда някой да наглежда кучето.
— Това е само извинение и ти го знаеш. Можеш да оставиш Пух тук с мен.
— Той има нужда да се поразходи. Престани да се дърпаш, Моли. Просто опитай. Денят е чудесен и ще се позабавляваме.