— Точно сега той е много по-притеснен от теб. Направи каквото ти казвам.
Откакто се беше докоснал до футболна топка, Дан беше водач сред мъжете, така че Моли не можеше да му бъде достоен противник. Тя махна леко и нервно, преди ръката й да се отпусне обратно. Бузите й станаха алени.
Но момчетата не се нуждаеха от нищо повече. Те се втурнаха напред, водени от съседа по шкафче на Моли.
— Изпълнена съм със страхопочитание — прошепна Фийб на Дан.
— Време беше някой да прояви малко уважение към мен.
Момчето, което вървеше напред беше цялото почервеняло, когато се спря пред Моли. То беше високо, само кокалести колене и лакти, измито и добре гледано, а дългата му коса блестеше от чистота. Краката на момчетата не се спираха, сякаш непрекъснато настъпваха мравки.
Ръката на Дан все още беше върху раменете на Моли, но той нарочно се беше обърнал към Фийб, за да не могат момчетата да го заговорят.
— Хубав ден, нали? — каза той.
— Чудесен — отвърна тя. Веднага беше разбрала плана му. — Надявам се, че няма да вали.
— Синоптикът каза, че времето ще бъде хубаво през цялата седмица.
— Наистина ли?
С ъгълчето на окото си тя наблюдаваше как подскача адамовата ябълка на дългокосото момче. Момчетата като че ли се усетиха, че могат да се доберат до Дан само чрез Моли. Очите им пробягваха върху двамата.
— Виждали сме се в училище, нали? — промърмори водачът им.
— Ъхъ — отвърна Моли.
— Да, май че моето шкафче е до твоето.
— Да, май че е така.
Според Фийб, човек с астрономически високия коефициент на интелигентност на сестра й би трябвало да измисли по-оригинален отговор. Защо не използваше някой цитат от Достоевски, сигурно щеше да й свърши работа?
— Казвам се Джеф.
— Аз съм Моли.
Докато Джеф представяше останалите момчета, Дан заговори на Фийб за гледките на Ривъруок. Обсъди дърветата. Цветята. Патиците. И през цялото време не помръдваше ръката си от рамото на Моли. Когато отвори входната врата на Дан, Фийб беше усетила топлота, но сега нещо в нея започна да се разтапя.
Разговорът между Моли и момчетата вече не беше толкова мъчителен. Фийб забеляза, че и фръцлите се приближават, а силно гримираните им очи са се оживили от любопитство.
— Онези същества имат доста перушина, нали?
Дан отместваше очи от реката.
— Кафява — отвърна Фийб, — но водачът им като че ли има синьо петно.
— Струва ми се, че е зелено.
— Наистина ли? Да, мисля, че си прав.
Присъствието на Дан беше като магнит. Още няколко момчета забелязаха с кого са приятелите им, минаха покрай фръцлите и се приближиха.
— Здрасти, Джеф, как върви?
— Здрасти, Марк. Здрасти, Роб. Това е Моли. Тя е нова в училището.
Дан и Фийб размениха още някои наблюдения върху оперението на патиците, преди Дан най-после да обърне внимание на момчетата.
— А, здрасти, момчета. Приятелчета на Моли ли сте?
Те потвърдиха въодушевено, че са й много добри приятели. В отговор на дружелюбността на Дан те забравиха срамежливостта си и заразпитваха за отбора. Фръцлите се присъединиха към групата и оглеждаха Моли с интерес. Няколко момчета заявиха, че отиват да ядат сладолед и поканиха Моли да отиде с тях.
Тя обърна умоляващия си поглед към Фийб.
— Може ли?
— Разбира се.
Фийб и Моли се уговориха да се срещнат след час до фонтана в Ривъруок.
Но Дан не беше свършил. Хлапетата тъкмо тръгваха, когато той подвикна:
— Моли, не е лошо да доведеш приятелите си на мач някоя неделя. После ще може да ги запознаеш с играчите.
Момчетата зяпнаха.
— Ами да, Моли!
— Хей, ще бъде страхотно!
— Познаваш ли Боби Том, Моли?
— Срещали сме се — отговори тя.
— Ех, ти си късметлийка…
Шумната група продължи напред и Фийб се усмихна на Дан.
— Това си беше явно подкупване.
Той също се усмихна.
— Знам.
— Но не съм много сигурна за някои от момичетата. Сред тях имаше и такива, които изглеждаха така, сякаш биха продали и най-добрата си приятелка за дребни пари.
— Няма значение. Ние само помогнахме на Моли да стартира наравно с тях. Сега вече може сама да избира.
Пух задърпа каишката си, нетърпелив да потича. Тръгнаха надолу по склона и отидоха да разгледат изложбите. Дан отново си сложи очилата, но твърде много хора бяха забелязали разговора му с младежите. Някои започнаха да викат името му, като оглеждаха Фийб с неприкрито любопитство.