Той кимаше в отговор на поздравленията им и каза тихо на Фийб:
— Продължавай напред. Само да спреш и край. — Той изгледа сърдито Пух. — Имаш ли нещо против да вървиш пред мен или зад мен? Не искам хората да си помислят…
— Образът ти на мъжко момче ще пострада от едно малко куче. Господи, правиш толкова голям въпрос за един пудел. Не мога да си представя какво би направил, ако Виктор беше с нас.
— Виктор ми харесва. Искам да се отърва само от това изключително дразнещо същество на края на каишката. Наистина ли трябва да му слагаш тази виолетова панделка?
— Това не е виолетово, а мораво. Цял живот ли си все така несигурен или е в резултат на настъпващата средна възраст.
— Не съм аз този, когото момичетата помислиха за майката на Моли.
— И това е добре. Защото, като се има предвид колко е лесно да бъде застрашена мъжествеността ти, нещо такова сигурно би те накарало да преминеш границата.
Двамата продължиха да се наслаждават на взаимните си обиди още известно време. Всяка стрела беше връщана веднага, но нямаше остри върхове и никой не беше засегнат.
Дан й купи едно ръчно изработено стъкло „Кълбо за вещици“ в зелено и розово, за да си го закачи пред някой прозорец. Тя му купи една матирана черно-бяла снимка на Чикаго, със съвсем тъничка луна, издигната в небето.
— Ще си я закача в офиса. Откога си търся нещо по-специално за там.
Докато той говореше за подаръка й, тя се сети за едни други снимки и част от удоволствието избледня. Продължаваха да се разхождат. В един момент тя осъзна, че мачка пакета, в който беше сложено стъкленото кълбо. Замисли се дали поне този път ще има смелостта да бъде откровена с някой мъж, вместо да си играе игрички.
— Дан — поде тя тихо, — притеснява ме отношението ти към снимките във „Вю монд“. Аз се гордея с тях.
Дотук беше приятният следобед.
— Иска ми се да не се държиш така, сякаш са порнография. Те са сред най-добрите творби на Аша Белкоа.
— Това са снимки на гола жена и толкова.
Тя се почувства като глупачка, заради опита си да говори разумно с него.
— Не мога да повярвам, че си толкова ограничен.
— А аз не мога да повярвам, че една ексхибиционистка има смелостта да ме критикува.
— Не съм ексхибиционистка.
— Не се обиждай, Фийб, но ти си сваляла дрехите си за повече хора, отколкото някоя стриптийзьорка.
Гневът й пламна и тя се спря внезапно до група изкуствени портокалови храсти.
— Ах ти, жалки бедняко! Не би познал кое е изкуство, дори то да те хлопне по главата. Имаш естетическата преценка на… на… на…
— Футболист?
— Не. На футболна топка!
Той махна слънчевите си очила и я погледна студено.
— Просто смятам, че свестните жени трябва да си стоят с дрехите на обществени места. Това не означава, че не мога да оценя изкуството.
— Миналата седмица бях празноглава, а сега съм свястна жена. Най-добре е да вземеш твърдо решение.
По изражението му позна, че е отбелязала точка, но не това искаше. Не се интересуваше от точки, които се събираха на някаква въображаема дъска, просто искаше да бъде разбрана. Гневът й премина и тя пъхна ръце в джобовете на късите си панталони.
— Много ми е неприятно, че смяташ тези снимки за нещо мръсно. Не си прав.
Той се загледа към реката. Гласът му загуби войнствената си нотка.
— Не мога да го преодолея.
Тя се вгледа в него, опитвайки се да разгадае изражението му.
— Защо? Какво значение има това за теб?
— Не знам. Просто има.
— Защото ще се отрази на отбора?
— Не можеш да отречеш, че е така.
— Съжалявам, че времето съвпадна.
— Знам. — Той се обърна към нея с изненадващо нежно изражение. — Тези снимки са красиви, Фийб. И двамата го знаем. Но все пак не са толкова хубави, колкото си ти.
Те стояха и не помръдваха. Очите й се отправиха към неговите и тя имаше чувството, че той я привлича в прегръдките си. Усещаше, че се накланя към него, виждаше, че и с него става същото. Но внезапно Пух излая и разруши създаденото настроение.
Дан взе ръката на Фийб и я поведе напред.
— Хайде. Смятам да ти купя хотдог и той ще бъде целия само за теб. Като сложиш малко горчица и туршия може и да не забележиш, че най-важното липсва.
Тя последва примера му и забърза след него.