Фийб се размърда в стола си. Реши, че Рон й харесваше повече, когато си беше само един мекушав човек.
— Изплъзнало се е от ума ми.
Дан я изгледа с недоверие.
— Не е много за вярване.
— Той все още е доста разтревожен от този разговор — поясни Рон.
— Аз би трябвало да съм разтревожена.
— Би ли ми казала защо?
Трябваше да намери такъв начин да им представи това, че те да не се нахвърлят върху нея.
— Всъщност той беше доста бащински настроен. Каза ми, че човек понякога може да се забърка някъде… особено някаква малка сладурана като мен, която се опитва да върши мъжката работа. Спомена онова, за което ти е говорил, плюс някакъв слух, който дочул, че се свалям и с Боби Том. — Тя стисна устни. — Той предположи, че е възможно в основата на моите неприятности да са месечните хормонални изменения.
Рон я познаваше достатъчно добре, затова я наблюдаваше внимателно.
— И ти какво му каза?
— Аз… аз… — Погледът й мина покрай него и се отправи навън през прозореца. — Няма значение.
— Фийб…
Тя се преклони пред неизбежното с въздишка.
— Казах му, че трябва да свършваме, защото на другата линия ме чакат от „Плейбой“.
Рон премига, но Дан се разсмя.
— Не я насърчавай. — Рон явно беше раздразнен. — Знаеш, че ако „Старс“ печелеха, нямаше да ни засипват с тежката артилерия.
— Бях отстранен миналата седмица! Наистина е трудно да спечеля мач, когато не съм наставник на отбора.
— Това е една от причините, заради които искам да говоря с вас. — Рон въртеше в ръцете си чаша кафе. — За мен миналото си е минало. Не можем да направим нищо за снимките, а колкото до дрехите на Фийб, когато се появи на страничната линия… е, смятам, че представителят на Комисията греши.
— Направо си представям колко възхитен е бил от емблемата на „Старс“, татуирана на рамото й. Изглеждаше страхотно на телевизионния екран.
— Тя се изтрива — промълви Фийб. — Просто показвах, че и аз съм от отбора.
— Показваше много повече от това.
— Тя запълва празни места — вметна Рон. — И, между другото, на много от тях са жени. — Той погледна към Дан. — Решението за отстраняването ти беше мое и аз поемам цялата отговорност за вчерашната загуба. Освен това предупреждавам и двама ви. Не знам какво става помежду ви, но не искам да попадам повече под кръстосан огън. Разбрахте ли?
— Разбрах — отсече Дан.
— Нищо не става — каза Фийб.
Нетрепващият поглед на Дан я караше да се чувства неудобно. Отново си напомни, че поне временно тези двамата работят за нея. Тя се изправи.
— А сега, ако ме извините, имам работа.
Ъгълчетата на устните на Дан трепнаха.
— И поздрави приятелчетата си от „Плейбой“.
Тя потисна усмивката си и излезе от стаята. Отиде в офиса си, където прекара остатъка от деня в четене на документи и преглеждане на информацията в компютъра, представяща в подробности финансовото състояние на отбора. До клавиатурата имаше тетрадка, в която нахвърляше някои цифри. Трябваше да си признае, че е приятно човек отново да използва мозъка си.
Следващият мач щяха да играят в понеделник в Медоуландс на Джайънт стейдиъм и той щеше да се предава по Ей Би Си. Никой отбор не искаше да загуби пред толкова многобройна телевизионна публика, затова мачовете в понеделник вечер се смятаха за едни от най-важните през сезона.
През седмицата и без това напрегнатата атмосфера вече беше готова да избухне. Играчите се сбиваха, хората от персонала разговаряха грубо един с друг, а Дан се сопваше грубо на всички. Лошата известност на отбора в последно време направи невъзможно бягството на Фийб от средствата за информация. Изпитваше смесен страх както от приближаващия мач, така и от интервюто, което неохотно се съгласи да даде на Ей Би Си.
Нервите на играчите бяха опънати до крайност и когато самолетът излетя от О’Хеър за Нюарк в неделя следобед, той беше потънал в тишина.
— Отзад е като морга — каза Фийб на Рон, докато вземаха донесените им напитки. Бира за Рон, доматен сок за нея. — Струва ми се, че не е добре за играчите да бъдат толкова напрегнати.
— Никога не съм виждал толкова усилени тренировки, каквито ги накара Дан да правят тази седмица. Те знаят какъв е залогът. Всичко зависи от този мач.
През тази седмица Фийб не само се взира в компютъра, но и изчете броевете на някои от уважаваните спортни списания от поне година назад.