Тя захапа замислено долната си устна.
— И все пак не съм убедена, че трябва да бъдат толкова напрегнати. Може би точно затова се объркват толкова често.
— Единственото, което може да ги успокои, е една победа зад гърба им.
— Ако не се поотпуснат, това може и да не стане.
— Искрено се надявам да грешиш.
Той съсредоточи вниманието си върху списанието, което четеше.
Тя се поколеба само за миг, после се наведе и тайно повдигна капака на малката чанта за пренасяне на кучета, която беше пъхната под седалката.
След няколко секунди вътрешността на самолета се изпълни с джафкане, когато Пух хукна по пътеката.
Главата на Дан се показа напред по реда седалки и той се завъртя назад към Фийб.
— По дяволите, Фийб! Да не си взела това куче с теб?
— Уух. — Устните й се свиха в малко, розово кръгче, докато се провираше покрай Рон. — Извинявам се. Объркала съм мястото на животинката.
Без да обръща внимание на Дан, тя продължи напред, откъдето се чуваше мъжки смях. Както се беше надявала, за играчите Пух беше добре дошъл, защото отвличаше мислите им. Пуделът се провираше през чантите им и ближеше всяка непокрита човешка плът, която успееше да достигне.
Боби Том се пресегна да го сграбчи, но той се мушна между краката на Уебстър Гриър. Фийб не можа да се сдържи и се разсмя при вида на пухкавата малка главичка на Пух, с дяволита синьо-лилава панделка, кацнала върху маратонката номер четиридесет и шест на Уебстър. Пух погледна предпазливо към господарката си и се опита да разбере дали вече е причинил достатъчно неприятности.
— Струва ми се, че той няма желание да го хванете — каза Уебстър.
— Не си пада много по чантата, в която го нося.
Пух изглежда се справяше добре и сам, така че Фийб започна да си говори с играчите, които седяха наоколо, като ги разпитваше за семействата им, за книгите, които четяха, и за музиката, която слушаха в момента. Пух се беше свил на безценния десен крак на играча, който отиграваше статичните положения, но когато Фийб се приближи, кучето хукна по пътеката. И точно тогава го сграбчи Дарнъл Пруит, най-огромният защитник на „Старс“.
— Това ли търсите, госпожице Съмървил?
Фийб се поколеба. От всички играчи в отбора, Дарнъл Пруит беше най-застрашителен. В устата му проблясваше златен зъб с половинкаратов диамант. По черния му кожен елек висяха тежки златни синджири. Под елека нямаше риза. Огромният му гръден кош и мускулестите ръце се показваха в цялата си абаносовочерна сила. Очите му бяха скрити зад враждебно тъмни слънчеви очила, носът му беше широк и сплескан, а едното му рамо беше набръчкано от голям белег. Предния ден беше чела една статия в „Спортс илюстрейтид“, в която Дарнъл Пруит беше описан като един от петте най-гадни мъже в Националната футболна лига. Сега, като го огледа, тя не намери причина да не се съгласи. Забеляза и това, че съотборниците му бяха оставили мястото до него незаето.
Дори и Пух се почувства застрашен. Пуделът се сви в скута на Дарнъл, наведе муцунка и впери в него предпазлив поглед. Фийб уплашено забеляза, че Пух определено изглежда разтревожен.
Тя забърза по пътеката, съвсем сигурна, че не е добре Пух да се тревожи, докато седи в скута на Дарнъл Пруит. Когато стигна до неговия ред, тя започна внимателно:
— Може би… ъъ… По-добре да го взема.
— Седнете — изръмжа той.
Това не беше молба, а заповед и тя се сви като акордеон на празната седалка.
Синджирите на Дарнъл подрънкваха. Пух се разтрепери.
Фийб избра точно този неподходящ момент да си спомни думите на Дарнъл, цитирани в „Спортс илюстрейтид“:
„За мен най-приятното нещо във футбола е, беше казал той, да гледам как изнасят моя човек от игрището“.
Тя прочисти гърлото си.
— Не е… ъъ… добре за него да се тревожи.
— Така ли? — изсумтя той войнствено.
Грабна кучето в ръцете си, които имаха размерите на чинии, и повдигна животното до нивото на очите си.
Те се взираха един в друг. Заплашително черните слънчеви очила на Дарнъл отразяваха кръглите кафяви очички на Пух.
Фийб не смееше да диша в очакване на катастрофата. Секундите отлитаха.
Пух извади дългия си, розов език и близна Дарнъл по бузата.
Дарнъл се усмихна и диамантът на златния му зъб проблесна.
— Това куче ми харесва.
— Не мога да ти опиша колко съм щастлива от това — въздъхна Фийб с облекчение.