Пух размърда синджирите на Дарнъл, за да се сгуши в него. Той погали главичката на кучето, чиято синьо-лилава панделка се беше развързала, както обикновено.
— Майка ми не ми даваше да си взема куче, когато бях малък. Казваше, че не иска бълхи в къщата.
— Не всички кучета имат бълхи. Пух няма.
— Ще й го кажа. Може би сега вече ще се съгласи.
Фийб премигна.
— С майка си ли живееш, Дарнъл?
Той се засмя.
— Да. Тя непрекъснато ме заплашва, че ще се изнесе, но знам, че няма да го направи, докато не се оженя. Няма ми доверие, че сам мога да се грижа за себе си.
— Ясно. И скоро ли ще се жениш?
— О, не. Не казвам, че не искам, но животът понякога е доста сложен, нали знаете.
— Знам, така е.
— Понякога жените, които ти харесват, може да не харесват теб и обратното.
Тя го изгледа с любопитство.
— И кое от двете е?
— Моля?
— Това ли е? Или обратното? Жената те харесва, но ти не я харесваш или…
— Обратното. Аз я харесвам, но тя не ме харесва особено.
— Трудно ми е да повярвам. Мислех, че вие, футболистите, можете да си изберете, която жена си искате.
— Опитайте се да обясните това на госпожица Чърмейн Дод.
Фийб обожаваше историите за любовния живот на другите. Събу обувките си и сви крака под себе си.
— Разкажи ми за нея. Искам да кажа, ако имаш желание.
— Ами тя е една наистина трудна жена. И е надута. Свири на органа в църквата, където ходи майка ми, а през останалото време работи като библиотекарка. Дявол да го вземе, тя дори не се облича както трябва. Носи тези превзети къси полички с блузи, закопчани чак до брадичката. И се разхожда, навирила нос.
— Но ти все пак я харесваш.
— Да речем, че май не мога да я махна от мислите си. За съжаление, тя не ме уважава, защото, виждате ли, тя има образование, а аз нямам.
— Но ти си следвал.
Той не отговори известно време. Когато заговори, гласът му беше толкова тих, че само тя можеше да го чуе.
— Знаете ли какво представлява следването за хората като мен?
— Не, не знам.
— Вземат едно хлапе като мен, на осемнайсет години, което никога не е имало кой знае какво в живота и му казват: Дарнъл, ти ще играеш футбол за нас, а ние ще се погрижим добре за теб. Ще ти дадем хубава стипендия и… Обичаш ли колите, Дарнъл? Защото един от нашите бивши възпитаници се занимава с продажби на коли и би искал да ти даде един чисто нов корвет в знак на радостта си, че си избрал нашия университет. Ще се погрижим добре за теб, Дарнъл. Ще ти дадем и високо платена работа за през лятото, само че… слушай внимателно… няма да ти се налага дори да се появяваш на работа. И не се притеснявай много за лекциите си. Ще се занимаваш самостоятелно. — Той я изгледа през тъмните очила. — Знаете ли какво означават самостоятелни занимания за човек като мен? В събота следобед трябва хубавичко да оправя моя човек и когато дойдат изпитите, получавам отлична оценка. — Той повдигна рамене. — Така и не завърших. А сега имам куп пари. Но понякога си мисля, че това няма значение. Каква полза от парите, когато момиче като Чърмейн Дод започне да ти говори за някое бяло приятелче, написало известни стихове, които тя обича, и очите й засияват, а пък ти не знаеш нищичко за поезия, за литература или за разните други неща, които тя смята за важни?
Помежду им настъпи мълчание. Пух беше наврял муцунка във врата на Дарнъл и тихо похъркваше.
— Какво те спира да тръгнеш пак на училище?
— Аз? О, не, не мога да го направя. Футболът ми отнема прекалено много време.
— Не можеш ли да ходиш извън сезона? — Фийб се усмихна. — Защо не попиташ госпожица Дод какво мисли за тази идея?
— Тя ще ми се смее.
— Ако ти се присмее, значи не си избрал жената, която трябва.
— Никога не съм бил кой знае колко добър в училище — призна той с очевидно нежелание.
— Сигурно защото никой не е и очаквал това от теб.
— Не знам.
— Хайде, Дарнъл. Да не те е страх?
Той я изгледа кръвнишки.
— Само се шегувам — избъбри тя бързо. — Фактът, че не ти е много лесно в учението, може да бъде в твоя полза. — Тя се усмихна. — Може да ти се наложи да помолиш за малко частни уроци.
Дарнъл се засмя и половин дузина играчи завъртяха глави и го изгледаха невярващи. Елвис Креншоу се изправи.
— Хей, Дарнъл, през цялото пътуване ли смяташ да стискаш това куче? Подай го насам. И аз обичам кучета.