Дарнъл изръмжа:
— Що не ходиш да… ъъ…
Мъжете започнаха да подсвиркват, а Дарнъл наведе глава притеснено. Но смехът им внезапно престана.
Фийб обърна глава, за да разбере каква е причината за това и видя, че Дан се е появил при тях. Мъжете се върнаха към списанията и музиката си или пък затвориха очи, преструвайки се, че спят. Държаха се така, сякаш някой ги беше хванал да се смеят на погребение.
Удиви я властта на Дан дори и над най-закоравелите от мъжете. От откъслечните разговори, които беше дочула, знаеше, че въпреки негодуванието им срещу безмилостното натоварване на което ги подлагаше той, те продължаваха да го уважават. Рон казваше, че една от причините Дан да запази толкова добра физическа форма е, че никога не е искал от играчите да правят нещо, което той не може да направи.
Очите му леко се разшириха при вида на Пух, дълбоко заспал на гърдите на най-едрия му защитник. Дан изгледа Фийб с подозрение, размени няколко думи с масажиста и след това, очевидно за облекчение на всички, изчезна отново в първа класа.
— Опак човек — измърмори Фийб и стана.
— Треньорът има много неща на главата си — отвърна Дарнъл.
Пух се размърда и Дарнъл с нежелание го прехвърли на Елвис Креншоу. Фийб се спря за малко при Уебстър, за да го попита за Кристъл и децата, после при Боби Том, който искаше да й разкаже за някаква своя идея. Попита Джим Бийдерот за рамото му, а след това поговори с няколко от новобранците за нощния живот в Чикаго.
Когато най-накрая си взе обратно Пух, атмосферата беше значително по-спокойна. Но беше сигурна, че утре Дан ще промени това. Не можеше да го укорява за усърдието му, но понякога се чудеше дали той знае достатъчно за човешката природа. Когато приключи и последното събиране на отбора, те щяха да бъдат толкова стегнати, че щяха да треперят от напрежение.
Фийб прекара вечерта и голямата част от следващия ден с Виктор. Той бъбреше въодушевено за мача и остана много доволен, когато тя го покани в ложата си. Когато се разделиха, той взе Пух и обеща да върне пудела, когато дойде на мача.
За пръв път, откакто стана собственик на отбора, тя се присъедини към играчите по време на вечерята им преди мача. Вместо да заеме мястото си до Рон, тя седна с Дарнъл и Елвис Креншоу. Пропусна огромното говеждо филе, като предпочете печените картофи и салатата.
Вечерята премина мрачно, в мълчание. По-късно, докато играчите се измъкваха навън, тя забеляза, че група привърженици на „Джайънт“ са се промъкнали някак във фоайето на хотела и са го окичили в червено и синьо. В нея припламна гняв и тогава тя осъзна колко много означават „Старс“ за нея. Вместо някакъв безличен отбор, те се бяха превърнали в група хора, на които тя държеше.
Замислена, тя обличаше автоматично дрехите, които Саймоун й беше ушила миналата седмица. После приготви багажа си за среднощното завръщаше до О’Хеър след мача и слезе при Рон във фоайето.
Когато видя облеклото й, той се усмихна.
— Идеална.
Тя се огледа несигурно в огледалната стена на фоайето.
— Знам, че не е време за промени, но това не съм съвсем аз.
Беше облечена в свой вариант на униформата на „Старс“ — небесносини бермуди от сатен, с блестящи златни ивици по дължина на бедрата. Чифт чорапи в синьо и златисто бяха пъхнати в кожени маратонки, украсени с кристали. И тъй като се очакваше, че вечерите през ранния октомври ще бъдат малко хладни, Саймоун беше ушила и едно пухкаво яке от сатен, в синьо и златисто, което имаше огромна блестяща звезда на гърба и множество малки звездички, пръснати отпред. Фийб беше оставила къдриците си разпилени, придържани само от една синя панделка, завързана точно в средата на главата й.
— Точно ти си — каза Рон. — Фотографите ще подлудеят.
Почти не говориха, докато стигнат до Медоуландс и Джайънтс стейдиъм. Преди да се разработи, Джърси Медоуландс е било гробище за автомобили и убежище за скитници. Носеха се слухове, че стадионът е построен точно под носа на Джими Хофа.
Пристигнаха пред входа за официалните лица четиридесет и пет минути преди началото на мача и Рон й предложи да я придружи до ложата, преди да направи обичайното си посещение в съблекалнята. Но Фийб вече беше решила какво трябва да направи, затова поклати глава.
— Идвам с теб.
— В съблекалнята!
Тя кимна рязко.
— В съблекалнята.
Рон я изгледа неуверено, но не каза нищо и я поведе през подземните коридори на стадиона. Влязоха в съблекалнята, потънала в злобно мълчание. Играчите бяха напълно облечени, с изключение на шлемовете им и Фийб имаше чувството, че е навлязла в земя, населявана от титани. На игрището изглеждаха огромни, но затворени в помещение с цялата си екипировка, те имаха наистина страховити размери.