За добро или за зло, напрежението в съблекалнята беше изчезнало. Когато подплънките на раменете на мъжете се разтресоха от смях, тя реши, че целта й е постигната и най-после позволи на инстинкта си за самосъхранение да я сграбчи.
Тя скочи от пейката и се втурна към вратата.
— Ще се видим на игрището.
За съжаление, Дан я улови, преди тя да успее да избяга. Когато видя пребледнялото му лице, смелостта й я напусна.
— Отиде твърде далече, Фийб. Когато мачът свърши, ние двамата ще си поговорим за последен път.
Тя преглътна и се измъкна покрай него. Рон я настигна по коридора, където тя, след като измина десетина метра, се подпря на стената.
4.
Когато заеха местата си, защитниците на „Джайънтс“ откриха с изумление, че се взират през маските си в единайсет подхилкващи се лица. Никой не можеше да измисли защо би се смял един отбор с една победа и четири загуби, освен ако не е подготвил някой и друг мръсен трик. „Джайънтс“ не обичаха изненадите и съвсем не им беше приятно да гледат как се усмихват противниците им.
Размениха се думи.
За лош късмет на „Джайънтс“, някои от тези думи се отнасяха за майката на Дарнъл Пруит. Вбесеният защитник на „Старс“ засече топката, подадена от куотърбека, премина през двама играчи от защитната линия, после през още един и последва първият тъчдаун.
Беше красиво.
До края на първата четвърт „Старс“ водеха с три топки, а Фийб беше прегракнала от викане. Насилието на игрището все още я притесняваше, но тя се увлече в играта и забрави, че трябва да се връща в ложата, докато Рон не се появи, за да я отведе. Той я придружи до мястото, откъдето се излизаше от игрището, но тя беше толкова развълнувана, че се обърна към скамейката, направи фуния с ръце пред устните си и извика:
— Мислете за голите!
Твърде късно осъзна, че прави по-голям спектакъл от обикновено, но играчите, които бяха наблизо й се усмихнаха. За щастие Дан беше твърде зает и не я забеляза.
По време на втората четвърт Бийдерот подаде за тъчдаун на един от новобранците на „Старс“, докато „Джайънтс“ успяха да вкарат само един гол. Когато се чу свирката, „Старс“ водеха със седем точки.
Фийб беше решила да не се преструва, че притежава знания, които всъщност няма по време на интервюто след втората четвърт с Ал Майкълс от Ей Би Си, защото сама щеше да се направи на глупачка. Тя отговори искрено на всички въпроси, отправени към нея и сподели с публиката трудностите, които й създава собственото й невежество. Реши, че е направила каквото може, когато в края на предаването Майкълс каза на Франк Джифърд, че според него, Фийб се опитва да се справи с трудното положение и че заслужава да й се даде възможност да докаже себе си. Майкълс намекна няколко пъти и за завещанието на баща й, като изрази мнението, че Бърт Съмървил се е отнесъл несправедливо към Фийб, Рийд Чандлър и „Старс“.
Втората половина на мача беше съкрушителна. Мускулите на врата я заболяха, защото непрекъснато въртеше глава от игрището към телевизора в ложата. Рон беше съблякъл сакото си и разхлабил вратовръзката си. Джим Бийдерот беше засечен само веднъж, а през останалото време направи поразителни пасове. Боби Том играеше без грешка, а защитата беше страховита. Вече нямаше обърквания на „Старс“.
Когато мачът най-после свърши, Фийб се хвърляше да прегръща ту Виктор, ту Рон, а Пух джафкаше в краката й. На таблото просветваше крайният резултат: „Старс“ двадесет и две, „Джайънтс“ десет.
Тя отклони предложението на Рон да слезе с него в съблекалнята. Остана с Виктор в ложата и двамата наблюдаваха кратките интервюта, които отскоро се правеха след мачовете в понеделник. Дан успя да се покаже едновременно скромен и ликуващ, като засипваше с похвали играчите си. Думите му достигаха откъслечно до нея.
— Страхотна игра на защитата… много куотърбекове са по-красиви от Джим Бийдерот, но никой не играе с повече сърце… поопарихме се няколко пъти, но се оправихме… — Той завърши интервюто с думите: — Няма да намерите по-добър футболен клуб от „Джайънтс“. Радваме се, че бяхме готови за тях.
Ал Майкълс поздрави Дан за победата и продължи с Боби Том, който беше сложил шапката си върху сплъстените си коси.