— Боби Том беше открит през целия мач. Как ще обясниш това?
Боби Том отправи към камерата най-омайната си усмивка.
— Работихме здраво тази седмица. Освен това, Ал, не мога да намеря достатъчно добри думи за подаванията на Джим днес…
След още няколко въпроса, Майкълс се обърна към Уебстър Гриър.
— Уебстър, кое според теб промени нещата за „Старс“ тази седмица?
Уебстър подръпна кърпата, провесена на врата му, който все още блестеше от пот.
— През цялото време бяхме добър футболен клуб, но бяхме напрегнати. Госпожица Съмървил дойде да поговори с нас преди мача и ни помогна да се поотпуснем. Излязохме на игрището и принудихме „Джайънтс“ да играят нашата игра. Тази е разликата.
Ал Майкълс си беше спечелил името на най-добър спортен журналист и не би оставил пикантна новина като тази да се изплъзне покрай него.
— И какво точно каза тя на отбора?
Гриър се усмихна и започна да търка врата си с кърпата.
— Нищо особено. Няколко шегички. Тя е свястна жена.
Бузите на Фийб поруменяха. Имаше чувството, че е получила любовно признание.
Беше почти два часът, когато излетяха от Нюарк за О’Хеър. Въпреки че победата им беше само отпреди няколко маса, Рон вече мислеше за следващата седмица.
— Набрахме инерция тази вечер — каза той, когато самолетът престана да се издига и светлината за коланите изгасна. — Надявам се да не я изгубим.
— Опитай се да се отпуснеш и се порадвай на победата.
Тя кимна с глава към задната част на самолета, откъдето ясно се чуваше силният шум, който вдигаха празнуващите играчи.
— Сигурно си права.
Три реда пред тях се чу смехът на Дан на нещо, което Тъли му беше казал. Засега беше успяла да се държи далече от него, но не беше забравила заплахата му. Искаше й се да вярва, че той е разбрал какво се опитваше да направи тя преди мача, но се съмняваше, че ще бъде така благосклонен като Уебстър.
Сякаш прочел мислите й, Дан се обърна и я изгледа. Тя наблюдаваше уплашено как той разкопчава колана на седалката си. Скочи бързо на крака, мушна се покрай Рон и избяга към задната част на самолета, където пооблъсканите играчи я поздравиха бурно. Поговори с всички, но когато Дарнъл я помоли да доведе Пух, тя отказа. Вече беше навлязла в опасната зона, нямаше защо да се набутва още по-навътре.
Когато се върна в първа класа, Рон вече беше заспал и почти не помръдна, когато тя мина на мястото си. Облегна се на прозореца и затвори очи, но откри, че минералната вода, която беше изпила, си казва думата. Измъкна се обратно на пътеката, мина забързано покрай Дан, който седеше на първия ред, и се мушна в тоалетната.
Мразеше да използва тоалетните в самолетите. Все се страхуваше, че самолетът ще избере точно този момент, когато тя е най-беззащитна, за да се разбие и тя ще прекара последните секунди от живота си, летяща към земята със заголен задник към света. Затова свърши бързо работата си, изми ръцете си и тъкмо отключи вратата, когато тя полетя насреща й. Преди да успее да реагира, Дан се промъкна при нея и отново заключи вратата.
— Какво си мислиш, че правиш!
Огромното му тяло я притискаше до казанчето за водата.
— Необходимо ни е уединение, за да поговорим.
Малката кабина беше твърде тясна за двамата. Коляното му беше между краката й, а гърдите й се притискаха до гръдния му кош. Тя не можеше да диша спокойно.
— Сега не искам да говоря с теб. Очевидно е, че ще избухнеш, а аз случайно не съм в настроение да ми крещят.
Гневът клокочеше в него.
— Може би трябваше да се сетиш за това, когато нахлу в съблекалнята ми.
— Не съм нахлула!
— Едва не провали работата ми през целия сезон! — Очите му се присвиха. Същите очи, които намираха слабите места и в най-страховитите защитни линии в професионалния футбол. — Искам играчите ми да са концентрирани преди мач, а не да се разсейват с куп идиотски празни приказки. Ако тези мъже въобще се нуждаеха от доказателство, че не разбираш тази игра, то те го получиха тази вечер. Нямаш никаква представа срещу какво се изправят, когато са на игрището. Това е сериозна работа, не някаква си шега.
Тя се опита да се промъкне покрай него, но номерът й не мина. Тялото му се притисна по-силно до нейното, а гласът му прозвуча тихо и гневно.
— Не искам повече да правиш това, което направи тази вечер, чуваш ли? Няма да се приближаваш до съблекалнята преди мач. Имаш късмет, че са достатъчно дисциплинирани и твоето малко представление не ги разсея и не ни струва победата!