— Наистина.
Усмивката й избледня, когато видя лицето му. Тя навлажни устни.
— Аз съм…
— Възбудена?
Думата сякаш продължи безкрайно дълго.
Тя преглътна.
— Малко.
Той се усмихна с усмивката на момче от Юга, лека и небрежна, напомняща за безкрайните влажни нощи.
— Не малко, скъпа. Много.
— Може би…
— Аз също.
Тя усещаше всяка частица от тялото му през дрехите си. Той я изпълваше с трепет и уплаха. Караше я да се чувства така, сякаш е била полумъртва, преди да се срещнат.
Ръцете му се спряха на кръста й.
— Ти и аз. Ние…
— … се желаем.
Думите се изплъзнаха от устните й.
— Да.
Той наведе глава и я целуна.
Късният час. Напрежението от мача. Каквато и да беше причината, в мига, когато устните му докоснаха нейните устни, тя загуби всички задръжки.
Огромните му длани я повдигнаха и единият му лакът се ожули в стената. Телата им се залепиха едно за друго. Коляното й се блъсна във вратата. Тя метна ръце на врата му, опиянена от усещането за неговата близост.
Целувката им ставаше все по-бурна — примитивна и неконтролируема, подхранвана от страст, която беше заживяла свой живот.
Чу се дрезгавото възклицание на Дан, после той я отпусна на ръба на тясната плоскост зад нея и повдигна пуловера и сутиена й. Взе гърдите й в ръце и ги целуна. Тя сграбчи колана му, а другата й ръка се мушна под ризата му.
Бедрата й обгръщаха краката му, устните му бяха върху гърдите й. Той плъзна ръка по корема й.
— Никога повече… — измърмори той — … не обувай това нещо.
— Не…
— Само рокли, които мога да дръпна нагоре.
Той разкопча бермудите й.
— Да.
Тя измъкна ризата му.
— И никакви бикини.
Устните му изоставиха гърдите й. Ръката му се плъзна под памучната материя.
Тя ахна и докосна с устни гърдите му.
— Тук — промърмори той дрезгаво. — Да…
Тя започна да сваля ципа му, но той защипа плат. Тя изстена разочаровано и плъзна ръка под колана му.
Дан издаде приглушено възклицание и я повдигна. Подпря крака си и започна да сваля бермудите и бикините й, но това беше трудна работа заради тясното място. Фийб усети влажния хлад на казанчето и горещото докосване на ръката му. Рамото й се блъсна в едната стена, коляното й в другата. Най-накрая той се принуди да използва обувката си, за да свали дрехите, които впримчваха коленете й. Продължи да я целува, докато пръстите му я влудяваха.
Ръката й трепна. Никога не беше правила това, но внезапно ръката й се оказа недостатъчна. Беше твърде далече от сърцето й. Тя се отдръпна, доколкото можа от него и слезе от казанчето. Завъртя се в невероятно неудобно положение и разтвори устни.
Беше вълнуващо. Беше сладостно да направи нещо такова за този мъж.
На челото му изби пот, когато усети нежното докосване на устните й. Нарушаваше всичките си принципи, всичките си решения, но в този момент въобще не му пукаше. Единствено на себе си беше обещавал нещо, а с това можеше да се оправи по-късно.
Той беше отправил поглед към нежната, уязвима извивка на раменете й. Много жени бяха правили това с него, защо тогава този път изглеждаше различен? Наистина беше различно. Имаше някаква несръчност, която го вълнуваше и объркваше.
Той галеше хълбоците й, после притисна ръце до лицето й, докато страстта го завладяваше все по-силно. Един тихичък вътрешен глас му казваше, че тя не прави това точно както трябва. Логиката му подсказваше, че би трябвало да бъде професионалистка в това, но логиката бе победена от сладостното докосване.
Той погали косата й и тогава го заля огромна вълна от нежност. Без да се замисля, осъзна, че я придърпва нагоре. Независимо как изглеждаше тя, как се обличаше и как се държеше, независимо от опустошителната си нужда и всички проклети неща, които знаеше за нея, той не можеше да го направи така. Тя заслужаваше да й даде нещо по-добро от едно чукане в тоалетната на самолета.
— Не — прошепна тя, а очите й излъчваха нещо, едновременно съкрушено и объркано, което прониза сърцето му.
Целуна я отново и устните й го завладяха. Тя потръпна, изричайки името му и той разбра, че тя вече не е подвластна на разума. Потисна лудешкото си желание и я докосна с ръката си. Тя вкопчи пръсти в раменете му, а звукът на насеченото й, трескаво дишане го побъркваше.
— Фийб, мила, подлудяваш ме.
С дрезгаво възклицание той впи устни в нейните. Тя потръпна, после се отпусна върху него. Тялото й беше притихнало и уязвимо, шията й беше влажна и по нея бяха полепнали меките руси къдрици. Той усети как гърдите й се повдигат, докато се опитва да си поеме дъх. Тя помръдна, за да събере бедра, но той почувства, че тя има нужда от нещо повече. Не можеше да я остави така и ръката му отново я откри.