— Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
— Аз — отвърна малкият принц — мога да съдя себе си, дето и да съм. Не ми е потребно да живея тук.
— Хм, хм! — рече царят. — Струва ми се, че на моята планета има някъде един стар плъх. Чувам го нощем. Можеш да съдиш тоя стар плъх. От време на време ще го осъждаш на смърт. Така че неговият живот ще зависи от твоето правосъдие. Но за да го запазим, ти всеки път ще го помилваш. Той ни е едничък.
— Аз — отговори малкият принц — не обичам да осъждам на смърт и си отивам.
— Не — рече царят.
Но малкият принц, който бе довършил приготовленията си, не искаше да огорчава повече стария владетел.
— Ако ваше величество желае да му се подчиняват точно, би могъл да ми даде една разумна заповед. Би могъл например да ми заповяда да замина веднага. Струва ми се, че условията са благоприятни…
И тъй като царят не му отговори, малкият принц отначало се поколеба, след това въздъхна и тръгна.
— Назначавам те за мой посланик — бързо викна подире му царят. Той имаше много властнически вид.
„Възрастните са много чудновати“ — каза си, пътувайки, малкият принц.
XI
Втората планета бе обитавана от един суетен човек.
— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.
Защото за суетните другите хора са почитатели.
— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.
— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.
— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.
— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.
Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.
„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.
След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.
— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката. — Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.
— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.
— Какво значи това — да се възхищавам?
— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.
— Ами че ти си сам на твоята планета!
— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!
— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?
И малкият принц си тръгна.
„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.
XII
Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:
— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.
— Пия — отвърна мрачно пияницата.
— Защо пиеш? — попита го малкият принц.
— За да забравя — отговори пияницата.
— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.
— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.
— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.
— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
А малкият принц си отиде в недоумение. „Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.
XIII
Четвъртата планета беше планетата на един бизнесмен. Тоя човек беше толкова зает, че дори не дигна глава, когато малкият принц пристигна.
— Добър ден — каза малкият принц. — Цигарата ви е угаснала.
— Три и две правят пет. Пет и седем — дванадесет. Дванадесет и три — петнадесет. Добър ден. Петнадесет и седем — двадесет и две. Двадесет и две и шест — двадесет и осем. Нямам време да я запаля отново. Двадесет и шест и пет — тридесет и едно. Уф! Това значи прави петстотин и един милион шестстотин двадесет и две хиляди седемстотин и тридесет и едно.
— Петстотин милиона какво?