Температура на водата: 120.
Дюни, скали, солници са погълнати. Всичко минава като през валц. Ха сега де! Очертанията се разширяват, разтварят, затварят. Току под колелата — разгром. Там ония черни скали на групи, които идат сякаш бавно, изведнъж се струпват, пощръкляват. Ще паднеш отгоре им, ще ги разпръснеш.
1430 оборота.
„Ако си строша мутрата…“ Една ламарина, която досяга с пръст, го опарва. Радиаторът пуска пара на пресекулки. Самолетът, претоварена лодка — тежи.
1400 оборота.
Последните хвърлени набързо пясъци — на двайсет сантиметра от колелата. Бързо изсипвани лопати пясък. Лопати злато. Една прескочена дюна открива поста. А! Бернис прекъсва контактите.
Беше вече време.
Поривът на пейзажа се забавя и угасва. Тоя свят, превърнат на прах, отново се създава.
Едно малко френско укрепление в Сахара. Един стар сержант посрещна Бернис, смеейки се от радост, че вижда брат. Двайсет сенегалци вземат „за почест“: един бял е най-малкото сержант; ако е млад — поручик.
— Добър ден, сержант!
— Ах, елате у мене, толкова съм щастлив. Аз съм от Тунис!…
Детинството, спомените, душата си — всичко това той дава наведнъж на Бернис.
Масичка, забодени на стената снимки.
— Да, това са снимки на роднини. Аз още не познавам всички, но идната година ще отида в Тунис. Там ли? Тя е любимата на мой другар. Аз я виждах постоянно на неговата маса. Той винаги разправяше за нея. Когато умря, взех снимката и продължих — аз нямах любима.
— Жаден съм, сержант.
— 0, пийте! Драго ми е да ви почерпя с вино. Бях го свършил за капитана. Той мина оттук преди пет месеца. След това аз, разбира се, си мислех лоши неща. Писах да ме сменят: много ме беше срам.
Какво правя ли? Всяка нощ пиша писма — аз не спя, имам свещи. Но когато всеки шест месеца пристига пощата с писма за мене, отговорите ми са вече стари — и аз почвам отново.
Бернис се качва върху терасата на укреплението да пуши заедно със стария сержант. Под лунния зрак колко е празна пустинята! Какво пазят от тоя пост? Несъмнено звездите. Несъмнено луната…
— Вие ли сте сержантът на звездите?
— Не ми отказвайте, запушете, аз имам тютюн. Бях го свършил за капитана.
Бернис узна всичко за поручика, за капитана. Той би могъл да повтори кой е техният единствен недостатък, коя е тяхната едничка добродетел: единият играел на карти, другият бил премного добър. Той узна също, че последното посещение на един млад поручик на един стар сержант, изгубен сред пясъците, е почти любовен спомен.
— Той ми разправя за звездите…
— Да — рече Бернис, — той ви ги е оставил на съхранение.
А сега той на свой ред ги обясняваше. И сержантът, като научаваше разстоянията, мислеше и за Тунис, който е далеч. Като научи за Полярната звезда, той се кълнеше, че ще я познае по лицето стига само да се държи малко вдясно от нея. Мислеше за Тунис, който е толкова близо.
„И ние падаме към тия тук с шеметна скорост…“ И сержантът бързаше да се задържи за стената:
— Та вие знаете всичко!
— Не, сержант. Аз имах един сержант, който дори ми казваше: „Не се ли срамувате вие, от почтено семейство, толкова учен, толкова добре възпитан, да правите толкова лоши завои със самолета?“
— Ех! Не се срамувайте, то е толкова мъчно… Утешаваха го.
— Сержант, сержант! Твоят фенер за нощната проверка…
Той посочи луната.
— Знаеш ли, сержант, тая песен:
Той затананика напева.
— О, да, зная я, тя е песен от Тунис…
— Кажи ми, сержант, как беше по-нататък? Трябва да си я припомня.
— Чакайте да се сетя:
— Сержант, сержант, сега си спомних:
— Ах, колко е вярно това! — рече сержантът.
Те разбираха същите неща…
— Съмва се, сержант, хайде да работим. Подай ми ключа за свещите.
— Ах, разбира се.
— Натисни тук с щипците.
— Ах! Заповядайте… аз ще правя всичко.
— Нали виждаш, сержант, това беше дребна работа, аз ще си тръгвам.
Сержантът съзерцава един млад бог, дошъл от неизвестността, за да отлети.
… Дошъл да му припомни една песен, Тунис и него самия. От кой рай отвъд пясъците слизат безшумно тия хубави вестители?
— Сбогом, сержант!
— Сбогом…
Сержантът мърдаше устни, без да можеше сам да се разбере. Сержантът не би съумял да каже, че е запазил в сърцето си любов за шест месеца.
VII
От Сен-Луи в Сенегал за Порт-Етиен: Пощенският не пристигна Сен-Луи. Точка. Съобщете ни незабавно какво има.