Аз вече не се окайвам за дъждовните вихрушки. Вълшебството на моя занаят ми разкрива цял един свят, в който — преди още да изтекат два часа — ще настъпя срещу черните дракони и срещу чукарите, увенчани с коси от сини мълнии, и дето, когато падне нощта, освободен вече, ще чета пътя си по звездите.
Така се извършваше нашето професионално кръщение и ние започвахме да пътуваме. Тия пътувания най-често минаваха без особени събития. Ние слизахме спокойно като водолази в дълбочините на нашето владение. Днес то е добре проучено. Пилотът, механикът, радистът вече не са изложени на приключения, но се затварят в една лаборатория. Те се подчиняват на движението на стрелките, а не на гледките, които се редуват. Навън планините тънат в мрак, но това вече не са планини. Те са невидими сили, приближаването на които трябва да се изчисли. Под лампата радистът прилежно означава цифрите, а пилотът променя пътя си според това дали планините са се отклонили, дали върховете, които той е искал да заобиколи отляво, са се изпречили насреща му — сред мълчанието и тайната на бойните приготовления.
А радистите, които бдят на земята, приемат прилежно в бележниците си в една и съща секунда същите думи, продиктувани от техния другар: „Дванадесет и четиридесет през нощта. Път с 230. На борда всичко е наред.“
Тъй пътува днес екипажът. Той по нищо не чувствува, че е в движение. Както нощем сред море, той е много далеч от всякакъв пътеводен знак. Но моторите изпълват тая осветена стая с бръмчене, което променя същината й. Но часовете се превъртат. Но в тия циферблати, в тия лампи на радиото, в тия стрелки, във всичко това се извършва невидима алхимическа работа. Секунда по секунда тия тайни движения, тия заглушени думи, това внимание приготвят чудото. И когато удари часът, пилотът може с увереност да долепи чело до прозореца. Небитието е родило златото: то блести в огньовете на площадката за приземяване.
И все пак ние всички сме имали пътувания, при които два часа след излитането, време, толкова незначително от гледище на отделния човек, изведнъж сме усещали нашето отдалечаване — по-голямо, отколкото ако бихме били в Индия, и от което не сме вярвали, че ще се върнем.
Така, когато Мермоз за пръв път полетя с хидроплан над Южния Атлантически океан, привечер той навлезе в областта Пот-о-Ноар. Насреща си видя да се събират опашките на циклон, както човек вижда да се съзижда стена, после нощта настъпи сред тия приготовления и ги скри. А когато един час по-късно той се промъкна под облаците и излезе от тях, намери се сред фантастично царство.
Морски вихрушки се изправяха събрани, привидни, неподвижни, като черни колони на някакъв храм. По-широки в двата си края, те поддържаха ниския и тъмен свод на бурята, но през цепнатините на тоя свод падаха ивици светлина и между тия стълбове пълната луна блестеше върху студените плочи на морето. И Мермоз продължи пътя си през тия необитаеми развалини, лъкатушейки от един светъл улей до друг, заобикаляйки тия гигантски стълбове, дето несъмнено клокочеше издигналото се море, летя така четири часа по тия лунни потоци към изхода на храма. И това зрелище бе тъй поразително, че едва преминал Пот-о-Ноар, Мермоз се сети, че не го е било страх.
Аз също си спомням за един такъв час, когато прекрачваш синора на действителния свят: радиогонометрическите сведения, съобщавани от сахарските летища през цялата нощ, бяха неверни и ни бяха сериозно заблудили — радиста Нери и мен. Когато в дъното на един процеп от мъглата съзрях, че блести вода и веднага извих към брега, ние не знаехме от колко време сме се задълбочавали навътре в морето.
Не бяхме вече уверени, че ще стигнем брега, защото може би бензинът би се свършил. Но щом стигнехме брега, трябваше да намерим място за приземяване. А беше часът на лунния залез. Чувствувахме се глухи, тъй като нямахме сведения от земята, а постепенно ставахме и слепи. Луната вече съвсем залязваше, като бледа жарава, сред мъгла, подобна на снежна грамада. Небето над нас също почваше да се покрива с облаци и сега вече летяхме между облаците и мъглата, сред някакъв свят, лишен от какъвто и да е зрак и вещество.