Бог се проявяваше тук и не можеше да не му обърнеш внимание. Бог разтваряше своите язове и показваше своето могъщество: тримата маври стояха неподвижни.
— Какво ще гледате още? Хайде, елате…
— Да почакаме.
— Какво да чакаме?
— Свършека.
Те искаха да дочакат, когато бог ще се умори от своето безумие. Той скоро ще съжалява за онова, което е направил, той е скъперник.
— Но тая вода тече тук от хиляди години!…
Така тая вечер те не говориха повече за водопада. За известни чудеса по-добре е да се мълчи. Още по-добре дори да не се мисли много за тях, иначе човек нищо вече не ще разбере. Иначе човек ще се усъмни в бога…
— Богът на французите, видиш ли.
Но аз познавам добре моите приятели варвари. Те са там, смутени във вярата си, объркани и съвсем готови вече да се подчинят. Те мечтаят да бъдат снабдявани с ечемик от френското интендантство и да бъдат пазени — те и имотите им — от нашите сахарски дружини. И наистина, един път подчинени, те ще спечелят откъм материални богатства.
Но те и тримата са от кръвта на Ел Мамун, емир на Трарза. (Мисля, че греша в името му.) Познавах го, когато беше наш васал. Приет с официални почести, забогатял чрез управителите и уважаван от племената, на него, като че никакви видими богатства не му липсваха. Но една нощ, без никой да предугажда, той изкла офицерите, които придружаваше в пустинята, взе камилите и пушките им и отиде при непокорните племена.
Наричат измама тия внезапни бунтове, тия бягства, едновременно героични и отчаяни, на някой главатар, който отсега нататък е осъден на изгнание в пустинята, тая кратка слава, която скоро ще угасне като ракета, щом се срещне с подвижната дружина от Атар. И се чудят на тия пристъпи на лудост.
И все пак историята на Ел Мамун е история на мнозина други араби. Той старееше. Когато човек старее, почва да размисля. И една вечер откри, че е измамил ислямския бог, че е измърсил ръката си, приемайки от ръцете на християните нещо, в замяна на което е загубил всичко.
И наистина какво значеха за него ечемикът и мирът? Пропаднал воин, превърнат на пастир, той си спомни сега, че е обитавал една Сахара, дето всяка пясъчна гънка бе изпълнена със скрити заплахи, дето лагерът, потънал в нощта, пращаше часовои в крайните си точки, дето новините за напредването на неприятеля, разказвани вечер около огньовете, караха сърцата да бият по-силно. Той си спомни чувството за неограничена шир, което, веднъж изпитано от човека, никога не може да се забрави.
И ето че днес той броди безславно в едно умиротворено пространство, лишено от всякакво достойнство. Сега вече Сахара за него е истинска пустиня.
Може би той почиташе офицерите, които щеше да убие. Но обичта към аллаха преди всичко друго.
— Лека нощ, Ел Мамун.
— Господ да те закриля!
Легнали на пясъка като върху сал, о лице към звездите, офицерите се загръщат в завивките си. Ето — всичките звезди бавно отминават, цялото небе отбелязва един отлетял час. Ето луната, която се накланя към пясъците, върната към небитието от неговата мъдрост. Християните скоро ще заспят. Още няколко минути и единствени звездите ще останат да светят.
Тогава, за да могат изродилите се вече племена да се възстановят в своето минало великолепие, тогава, за да почнат отново тия гонитби, които единствено осияват пясъците, ще е достатъчен само един слаб вик на тия християни, който ще бъде удавен в техния собствен сън… Още няколко секунди само и от непоправимото ще се роди цял един свят…
И хубавите заспали поручици биват заклани.
5.
Днес в Жюби Кемал и брат му Муйян ме поканиха да пия чай под тяхната шатра. Муйян ме гледа мълчаливо, с варварска предпазливост, и не сваля синьото покривало, закриващо устните му. Само Кемал ми говори и проявява почит:
— Моята шатра, моите камили, моите жени, моите роби, всичко е твое.
Муйян все така, без да ме изпуска из очи, се навежда към брат си, изрича няколко думи и наново млъква.
— Какво казва той?
— Той казва: „Бонафус открадна хиляда камили на Р’Гейба.“
Аз не познавам тоя капитан Бонафус, офицер-мехарист от подвижната дружина на Атар, но зная легендарната му слава между маврите. Те говорят за него с яд, но като за някакъв бог. С присъствието си той дава на пясъка цена. И днес пак той току — що бе изникнал отнякъде, бог знае как, зад отряд непокорни туземци, които се отправяха на юг, и ограби стотици техни камили, принуждавайки ги да се бият срещу него, за да спасят скъпоценностите си, които те смятаха, че са в безопасност. И сега, след като е спасил Атар с това архангелско появяване и след като е настанил лагера си върху едно варовито плато, той стои там изправен като залог, който чака да бъде взет, и неговото сияние е такова, че кара племената да тръгнат срещу неговия меч.