ви зърнах и дъхът ми сякаш се пресече.
И аз понякога се радвах след това
на вашите очи и вашите слова.
Боях се от любов… Побягнах… Без да зная,
че ще ви срещна пак, мой ангеле от рая,
най-после, колеблив, но влюбен, смъртноблед,
поисках среща с вас — и бях добре приет.
От тоя миг съм ваш! Най-искрено говоря:
каквото искате, с готовност ще го сторя.
Кажете кой към вас не е коректен бил?
Ако поискате, аз бих му отмъстил
дори и да умра! От нищо не се плаша,
щом ми заплащате с една усмивка ваша!
Приятно ли ви е? Кажете ми сега!
МАРИОН (усмихва се)
Да, странен сте, но аз ви любя и така.
ДИДИЕ
Мен любите?… Мари, внимавайте, такива
слова пред мен тежат… Бъдете предпазлива!
Добре ли знаете какво е любовта?
В кръвта ни хлуе тя, в деня ни и в нощта;
уж не гори, а в миг огромен пламък мята
и с тоя пламък тя пречиства ни душата
и вдън сърцето ни с безумната си власт
гори останките на всяка друга страст.
Тя няма граници, надежди не познава,
самото щастие, печална, надживява…
За тази ли любов говорехте?
МАРИОН (развълнувана)
О, да!
ДИДИЕ
Помнете, че съм ваш и в радост, и в беда!
Мечтите ми чрез вас за миг се позлатиха.
Очите ви с лъчи нощта ми озариха.
Светът се промени… За всичко сляп и глух,
аз виждам само вас като небесен дух.
Животът ми бе пуст, намирах го ужасен,
но ето че чрез вас го виждам пак прекрасен.
Защото бях до вас, сам винаги готов,
за битки и за скръб, измъчен… Без любов!
МАРИОН
О, мой Дидие!
ДИДИЕ
Мари!
МАРИОН
Аз също ви обичам!
И също като вас до смърт ви се обричам!
И повече дори! Сърцето ми държи
на вас единствено…
ДИДИЕ (пада на колене)
Боя се от лъжи!
Ако сърцето ви с любов ми отговори,
щастливец като мен не ще се срещне втори.
Щастлив ще бъда аз, молитвено склонен,
пред вашите нозе… Бъдете мила с мен!
МАРИОН
За да повярвате, какво да ви призная?
ДИДИЕ
Едничко нещо!
МАРИОН
Да?
ДИДИЕ
Аз безсъмнено зная,
че сте свободна…
МАРИОН (с тревога)
Да!
ДИДИЕ
Но чуйте ме поне —
станете ми жена!
МАРИОН (настрани)
Виж ти! Защо пък не?
ДИДИЕ
И тъй?
МАРИОН
Но аз…
ДИДИЕ
Разбрах: сирак съм, без богатство.
Досадно дързък бях — това бе светотатство.
Затуй си тръгвам, сам, нещастен, без мечти.
Прости!
(Прави крачка, за да излезе, но Марион го задържа.)
МАРИОН
Дидие! Дидие! Как може тъй?
(Залива се в сълзи.)
ДИДИЕ (връща се)
Прости!
Но да повярвам ли?
(Приближава се към нея.)
Ти си за мен светиня!
Да сме един за друг като една родина,
едно небе!… Сам с теб щастливо бих живял!
И знам, че на това би завидял и крал!
МАРИОН
Ще бъде рай!
ДИДИЕ
И ти го искаш?
МАРИОН (настрана)
Не, не мога!
(Високо.)
Не мога. Никога.
(Изтръгва се от ръцете на Дидие и пада на своя фотьойл.)