Дориен прегърна силно Ротан, а след него и Сония.
- Пазете се.
-И ти се пази - отвърна Ротан. - И не пътувай по време на бурите, само за да се прибереш по-бързо.
Дориен се метна на седлото.
- Не се е появила такава буря, която да ме задържи далеч от дома!
-Тогава от какво се оплакваше през последните няколко седмици?
- Аз? Да съм се оплаквал?
Ротан се разсмя и скръсти ръце.
- Изчезвай оттук, Дориен.
Дориен се усмихна.
- На добър час, татко.
- На добър час, Дориен.
Дориен се обърна към Сония. Тя усети лекото му мисловно докосване.
- На добър час, Сония. Учи се по-бързо.
След това пришпори коня си и след няколко минути се изгуби зад портата.
Известно време Сония и Ротан гледаха мълчаливо затворената порта. Той въздъхна, присви очи и погледна момичето.
- Хм! - заяви той. - Според мен тук става нещо.
Сония запази неутрално изражение.
- Какво например?
- Не се притеснявай. - Той се усмихна многозначително и тръгна по стълбите към Университета. - Одобрявам. Според мен разликата във възрастта няма значение. Все пак са само няколко години Нали осъзнаваш, че докато не се дипломираш, ще трябва да останеш тук?
Сония отвори устата си, за да възрази, но бързо я затвори, защото долови движение във фоайето. Тя улови Ротан за ръката.
- Говори каквото си искаш, Ротан - прошепна тя. - Само че, моля те, не го прави пред другите.
Той я погледна изненадано, но тя не отмести погледа си от залата. Двамата отстъпиха встрани и в залата отекна звукът от бързи стъпки. Сония вдигна глава и познатото усещане полази по гръбнака й.
Стомахът й се сви. Преди Регин да се изгуби от погледа й, тя зърна познатата усмивка на лицето му. Напоследък учителите се отнасяха значително по-добре към нея, след като научиха, че Регин се е опитал да я представи като крадла, но тя се съмняваше, че се е отървала от подигравките му. Преди изпитите момчето беше доста заето, но Сония предполагаше, че той планира някакво изключително злобно отмъщение.
- Ще се видим довечера - каза тя на Ротан.
Той кимна сериозно.
- Успех, Сония. Знам, че ще се справиш добре.
Тя се усмихна и тръгна нагоре по стълбите. Изкачи ги и предпазливо влезе в коридора. Университетът беше пълен с ученици. Ниските им гласове и напрегнати лица създаваха атмосфера на очакване и страх. Тя отиде до стаята си и влезе вътре.
Регин седеше на обичайното си място и я гледаше втренчено. Тя се обърна, поклони се на двамата учители, които стояха отпред и отиде до мястото си. Отвори кутията и извади съчинението си по история, което им бе дал лорд Скоран. Прегледа набързо страниците, за да се убеди, че всичко е наред. Макар Сония да държеше кутията си заключена с магия, тя очакваше, че Регин по някакъв начин е проникнал вътре и е направил някоя пакост.
Когато Сония подаде съчинението си на лорд Скоран, той кимна одобрително, прибра го в кутията на бюрото и я заключи. Сония отново въздъхна с облекчение.
Междувременно Регин не сваляше очи от нея. Тя се стараеше да не гледа към него, но втренченият му поглед започваше да й играе по нервите. Когато в стаята влязоха и последните ученици и предадоха съчиненията си, лорд Ворел се обърна към класа:
-Днес ви предстои първият изпит по Воински изкуства - обяви той. - Всеки един от вас ще трябва да се изправи срещу останалите си съученици. Оценки ще се поставят на техниката, Контрола и естествено, броя победи. Последвайте ме.
Сония се изправи заедно с останалите от класа. Докато учениците излизаха от стаята, Регин се обърна и й се усмихна сладко.
Сония отдавна се беше научила да отвръща на усмивките му с хладно безразличие, но сега усети как я обхваща ужас. Тя беше най-силната в класа, но Ворел не й разрешаваше да нанася удари с пълна сила. Щитът, който тя издигаше около себе си, по някакъв начин му позволяваше да проследява кога ударите й стават по-силни, отколкото смяташе за нужно. Регин все още я превъзхождаше във Воинските изкуства. Той вече не се занимаваше с лорд Болкан, но никой не му пречеше да взима допълнителни уроци при лорд Гарел.
Когато Сония излезе от стаята, към нея изтича прислужник в униформата на куриер.
- Лейди Сония - каза мъжът, - изпратиха ме да ви предам спешно да се върнете в покоите на Ротан.
Тя погледна изненадано лорд Борел. Магьосникът се намръщи.
- Не можем да те чакаме, Сония. Ако не се върнеш до един час, ще трябва да насрочим изпита ти за началото на следващата година
Сония кимна. Тя благодари на куриера и забърза по коридора.
Защо ли я викаше Ротан? Двамата се бяха разделили съвсем скоро. Може би беше узнал, че Регин планира нещо и я беше извикал, за да го предотврати.