Тя поклати глава. Ротан не би постъпил така. Той щеше да се опита да предупреди Борел за плановете на Регин, вместо да я откъсва от толкова важния изпит.
Освен ако не искаше просто да я предупреди какво да очаква от него. Да я посъветва как да постъпи. Щеше да има достатъчно време да се върне на Арената.
Но защо не беше дошъл сам при нея?
И защо е вкъщи, а не в Университета? Нали трябваше да приготвя материалите за изпитите!
Сония се намръщи и ускори крачка. Куриерът не й каза защо я вика Ротан, а само че трябва да отиде в покоите му. Ами ако му се беше случило нещо? Ако се е разболял? Той вече е на възраст. Току виж...
„Стига си се тревожила - каза си тя. - Сигурно не е нищо сериозно”. Въпреки това тя буквално долетя до жилищата на магьосниците. Сърцето й биеше ускорено, докато тичаше нагоре по стълбите и по коридора към вратата на Ротан.
Докосна я и тя се отвори. Ротан стоеше изправен до прозореца. Когато Сония влезе в стаята, той се обърна. Тя отвори уста, но думите замръзнаха на устните й, щом забеляза изражението на лицето му.
Изведнъж тя усети нечие присъствие. То запълваше стаята като задушлив дим. Тя почувства как ужасът стяга гърлото й, но се постара на лицето й да се изпише единствено изненада и уважение.
„Нямаш представа защо е тук - помисли си тя. - Не му позволявай да забележи страха ти”. Забила поглед в пода, тя се обърна към посетителя и се поклони.
- Извинете ме, Върховни повелителю.
Той не отвърна нищо.
- Сония. - Гласът на Ротан беше нисък и напрегнат. - Ела тук.
Тя погледна наставника си и стомахът й се сви. Лицето му беше бледо, почти позеленяло. Той й махна леко с трепереща ръка. Тя се разтревожи от тези признаци на страх и отиде бързо при него.
Но когато заговори на Върховния повелител, гласът на Ротан бе изненадващо спокоен.
-Сония е тук, както пожелахте, Върховни повелителю. С какво можем да ви бъдем полезни?
Акарин бавно насочи към Ротан вледеняващия си поглед.
-Дойдох, за да открия източника на един... слух. Разпоредителят ми разкри някои неща за вас и вашата ученичка.
Ротан кимна. Струваше й се, че той подбира думите си изключително внимателно.
- Мислех, че на тези слухове беше сложен край. Никой не вярва на...
Тъмните очи на Акарин проблеснаха.
-Не става въпрос за това. Имам предвид слуха за моите нощни дейности. Слух, на който трябва да бъде сложен край.
Сония се почувства така, сякаш нечия ледена ръка я сграбчва за гърлото. Ротан се намръщи и поклати глава.
- Грешите, Върховни повелителю. Не знам нищо за вашите...
-Не ме лъжи, Ротан. - Акарин присви очи. - Нямаше да дойда тук, ако не бях сигурен в това. - Той се приближи към тях. - Току-що го прочетох в съзнанието на Лорлън.
Като че ли всичката кръв се отдръпна от лицето на Ротан. Той мълчаливо впери поглед в Акарин. Ако Върховният повелител беше прочел мислите на Лорлън, то той знаеше всичко! Сония почувства как коленете й омекват и притеснена, че ще се свлече на пода, се вкопчи здраво в перваза на прозореца.
Устните на Акарин се изкривиха в усмивка.
- Видях доста неща, които ме впечатлиха: как Сония се е промъкнала в Гилдията, докато още беше отцепничка, какво е видяла онази нощ, как Лорлън е разбрал за това, докато прочиташе истината по време на нейното изслушване и как е наредил на двамата ви да го пазите в тайна, докато той намери начин да приложи закона на Гилдията. Много разумно решение. Провървяло ви е.
Ротан се изпъна и погледна Акарин в очите.
- На никого не сме казали нищо.
- Може би. - Гласът на Акарин омекна. - Но трябва сам да се убедя в това.
Ротан рязко въздъхна. Двамата магьосници се гледаха втренчено.
- А ако откажа?
- Тогава ще ме принудиш да взема всички необходими мерки, Ротан. Не можеш да ми попречиш да прочета съзнанието ти.
Ротан отмести погледа си. Изведнъж Сония си припомни разказа на Сери за това как Акарин беше прочел спомените му. Когато магьосникът го беше открил в тъмницата, където го беше затворил Фергън, Сери беше разрешил на Акарин да проникне в съзнанието му. Беше й казал, че е станало много лесно. Съдейки по описанието му, процесът въобще не приличаше на обмяната на мисли с Ротан или прочитането на спомените й от Лорлън. Тогава Сония си беше помислила, че ненапразно някои смятат, че Акарин умее да разчита съзнания независимо от желанието на човек.
Ротан се приближи до Върховния повелител бавно и вдървено, сякаш беше по-възрастен с поне двайсет години. Сония го погледна, неспособна да повярва, че се е предал толкова лесно.