- Ротан...
- Всичко е наред, Сония - отвърна Ротан с напрегнат глас. - Остани на мястото си.
Акарин бързо пристъпи към Ротан и положи длани върху слепоочията му. Затвори очи и лицето му изведнъж се отпусна в спокойно изражение.
Ротан рязко си пое дъх и се олюля. Ръцете му се свиха в юмруци и бързо се разтвориха. Сония направи крачка напред, но се спря.
Не смееше да се намеси. Ами ако Акарин нарани Ротан? Ядосана и уплашена, тя стисна юмруци толкова силно, че ноктите й се забиха и дланите.
Двамата магьосници останаха неподвижно непоносимо дълго време. Изведнъж Акарин рязко си пое дъх и отвори очи. Той погледна мъжа, който стоеше пред него, после свали ръцете си и отстъпи назад.
Сония наблюдаваше разтревожено как Ротан си поема накъсано дъх и леко се олюлява. Акарин скръсти ръце, без да сваля поглед от възрастния магьосник. Сония предпазливо пристъпи напред и го улови за ръката.
-Добре съм - рече той със слаб глас. - Всичко е наред. - Той разтърка слепоочията си и след което стисна ръката й.
- А сега Сония.
Момичето усети как я връхлита студен ужас. Ротан стисна ръката й още по-силно.
- Не! - възрази той с дрезгав глас и обгърна раменете й с ръка. Вече знаеш всичко. Остави я на мира.
- Не мога.
- Но нали видя всичко? - възрази Ротан. - Тя е само едно...
-Дете? - Акарин вдигна вежди. - Момиче? Стига, Ротан. Знаеш много добре, че няма да я нараня.
Ротан преглътна тежко и бавно се обърна към нея. Погледна я в очите.
-Той знае всичко, Сония. Нищо не можеш да скриеш. Щом трябва, нека сам се увери. Няма да боли.
Очите му, макар и замъглени, бяха спокойни. Той стисна ръцете й, пусна ги и се отдръпна. Сония се чувстваше така, сякаш е била предадена...
Довери ми се. Трябва да бъдем заедно. Нямаме друг изход.
Акарин пристъпи към момичето. Тя застана пред него с разтуптяно сърце. Черната му мантия тихо прошумоля. Сония отстъпи назад и усети ръцете на Ротан върху раменете си.
Акарин намръщено протегна ръцете си към нея. Тя потрепери, когато студените му пръсти докоснаха лицето й. После дланите му се притиснаха твърдо към слепоочията й.
Сония усети нечие присъствие в съзнанието си, но то не разкриваше ничия самоличност. Тя не откри никакви мисли или чувства. Може би той изобщо не бе способен на емоции. Тази мисъл въобще не й подейства успокояващо.
Тогава в съзнанието й проблесна един образ. Тя се стресна, осъзнавайки, че беше очаквала той се сблъска с бариерите в ума й. Но по някакъв начин Акарин беше успял да ги заобиколи. Преградите си бяха на мястото, но присъствието му беше толкова недоловимо, че не бе успяло да ги задейства.
В съзнанието й продължаваше да се върти образът на подземната стая под седалището му, видяна отвън. Пред очите й отново се разигра онази нощна сцена...
Сония почувства как Акарин не спира да се връща на това място в търсене на нови детайли. Тя си спомни, че когато Лорлън разчиташе паметта й, тя бе успяла да скрие някои спомени. Опити се да постъпи по същия начин и сега, но четенето на спомените й продължаваше. Тя разбра, че усилията й са безполезни. Лорлън само направляваше и подтикваше спомените й в нужната посока, докато Акарин я беше подчинил напълно на волята си.
Престани!
В думите му се промъкна гневна нотка. Сония се спря, изпълнена с триумф при мисълта, че е намерила начин да му попречи. Страхът й прерасна в решителност. Тя започна да си спомня уроците, списъците с факти, всички опити, които беше направила. Бомбардираше го с картини от учебниците и безсмислени поеми, които беше открила в библиотеката. Не спираше да го засипва със спомени от копторите, безсмислени, обикновени късчета от някогашния й живот.
В съзнанието й се появи мисловната форма на ураган. Отделните образи се въртяха в него, без да позволяват на Акарин да проникне в дълбината му...
Болка! Сякаш ножове се бяха забили в черепа й. Тя чу вик, които като че ли идваше ужасно отдалеч. Разпознавайки собствения си глас, Сония отвори очи и съзнанието й се залюля между вътрешния и външния свят. Чуждите длани продължаваха да се притискат към слепоочията й.
- Спри да се съпротивляваш! - разнесе се заповеден глас.
Тя отново се потопи във вътрешния си свят. Болката замъгли съзнанието й и пречупи съпротивителните й сили. Методичното преравяне на спомените й продължи. Акарин безмилостно я караше да си спомня всичко отново и отново. Ето я на Северния площад. Хвърля камъка по магьосника и се впуска в бяг. Улици, коридори, стаи. Ротан я търси и тя инстинктивно скрива присъствието си. Сери, Херин и цялата им банда. Ето го и Фарин. Сенфел, магьосникът на Крадците.