Ето че отново се промъква в Гилдията посред нощ. Присъствието се напрегна и внимателно започна да оглежда подробностите. Тя прескача стената на Лечителницата и започва да наблюдава учениците. Отново усеща вибрациите около Арената. Наднича през прозорците на Университета. После се озовава при жилищните помещения на учениците, наднича в стаите им и се крие в гората. Когато Сери отива да открадне книгите, тя се промъква до странната, сива двуетажна сграда. Идва прислужникът и я принуждава да се притаи в храстите. След това вижда светлината през отдушниците, промъква се и наднича през решетките.
В съзнанието й отекна лека нотка на раздразнение. „Но разбира се - помисли си тя, - ако и моите тайни можеха да се разкрият толкова лесно, и аз щях да се ядосам”. Отново видя как високият човек съблича окървавените си дрехи, отива някъде и се връща, облечен в черна мантия. После се обръща към прислужника. „Битката ме измори. Имам нужда от силата ти”. Мъжът вади украсен нож и прави разрез на ръката на прислужника, след което притиска длан към нея. И тя отново усеща странната магия.
Споменът секна изведнъж и се изгуби. Сония не долавяше нищо от съзнанието, което витаеше из нейното. Какво ли си мислеше той, зачуди се тя.
- Казвала ли си на някой друг за това, освен на Ротан и Лорлън?
-Не- помисли си тя.
Тя се успокои, уверена, че той ще я остави на мира, но безмилостният разпит продължи и той отново се зарови в спомените й. Проучи откъси от живота й - от детинството до уроците й в Университета. Порови в чувствата й, от привързаността към Ротан ди верността към Сери и хората от копторите и новите чувства, които изпитваше към Дориен.
Най-накрая се сблъска с гнева, който изпитваше към него заради това, което й причиняваше. Той потърси чувствата, които тя изпитваше към заниманията му с черна магия и съзнанието й отговори с неодобрение и страх. Щеше ли да го издаде, ако можеше? Да! Но само ако бе уверена, че Ротан и останалите няма да пострадат.
След това присъствието му изчезна и тя усети как натиска върху слепоочията й отслабва. Сония отвори очи и примигна. Акарин се беше обърнал с гръб към нея и бавно се отдалечаваше. Тя почувства силните, успокояващи ръце на Ротан върху раменете си.
- И двамата бихте ме издали, ако можехте - рече Акарин. Той помълча известно време, после се обърна към тях. - Искам настойничеството над Сония. Способностите й са развити и както отбеляза Лорлън, енергията й е необичайно силна. Никой няма да оспори избора ми.
- Не! - ахна Ротан и стисна силно раменете й.
- Да - отвърна Акарин. - Това ще ми гарантира мълчанието ти. Докато тя е моя, ти няма да позволиш никой да разбира за заниманията ми с черна магия. - Погледът му се отмести върху Сония. - А благополучието на Ротан ще бъде гарантирано само в случай, че ми сътрудничиш.
Сония го погледна ужасена. Тя щеше да бъде негова заложничка.
- Забранявам ви да разговаряте помежду си насаме, освен за да избегнете подозрението на останалите. Ще се държите така, сякаш не се е случило нищо необичайно. Ясен ли съм?
Ротан издаде странен звук, сякаш изхлипа. Сония разтревожено се обърна към него. Той я погледна и в очите му проблесна вина.
- Не ме принуждавайте да търся алтернативи - предупреди ги Акарин.
Ротан отвърна със задавен глас:
- Разбирам. Ще постъпим както настоявате.
- Добре.
Акарин пристъпи към тях и погледна напрегнато Сония.
-В къщата ми има стая за ученика на Върховния повелител. Сега ще дойдеш с мен, а по-късно ще изпратим прислужник, който да събере нещата ти.
Сония погледна Ротан със свито гърло. Той потърси погледа й.
- Съжалявам.
- Хайде, Сония. - Акарин махна с ръка към вратата и тя се отвори.
Тя почувства как Ротан леко я побутва. Погледна към Акарин и осъзна, че не иска Ротан да вижда как я отвеждат нанякъде. Той щеше да намери начин да й помогне. Щеше да направи всичко по силите си. Но сега нямаха друг изход, освен да се подчинят.
Сония си пое дълбоко дъх и излезе в коридора. Акарин погледна отново предупредително Ротан и тръгна към вратата. Когато Върховният повелител се обърна, Ротан впери изпълнен с омраза поглед в гърба му.
Вратата се затвори.
- Да вървим - каза Акарин на Сония. - Ученическата стая в седалището ми пустее от години, но тя винаги е била поддържана в готовност. Ще видиш, че е много по-удобна от онези в ученическите жилища.