Но той не знаеше и тя не можеше да му каже нищо.
Джерик се надигна рязко. Отиде до шкафа и извади три кутии: една зелена, една червена и една лилава. След това отиде до вратата в една от стените и махна с ръка към ключалката. Разнесе се изщракване и вратата се отвори, като разкри няколко реда рафтове.
Директорът прокара пръст по най-долния рафт, спря се на едно място и извади тънка папка. Постави я на масата и Сония забеляза, че на нея е написано името й. Тя гледаше, изпълнена с любопитство, как той я отваря и преглежда съдържанието й. „Какво ли има вътре? - зачуди се тя - Сигурно оценки от учителите ми. И доклад за писалката, която уж съм откраднала”.
Джерик отвори трите кутии. Те бяха пълни с листи хартии, върху които имаше имената на различни учители и бяха нарисувани таблици. Той сложи някои от листите на бюрото си, после извади чист лист хартия и започна да рисува нова таблица. За няколко минути в стаята се чуваше само дишането на Джерик и скърцането ни писалката му.
- Извади голям късмет, Сония - каза той, без да вдига глава.
Сония потисна внезапния импулс да се разсмее.
- Да, Директоре - успя да произнесе тя.
Той я погледна и се намръщи, после отново се върна към писането. След като завърши таблицата, извади друг лист хартия и започна да я пречертава.
- В следващия срок няма да имаш много свободно време – каза той. - Лорд Ийкмо преподава само денем, затова ще се налага да ходиш на часовете по Алхимия вечер. През волниците ще се занимаваш самостоятелно. Ако организираш ефективно работата си, ще можеш да използваш сутрините за лични дела. - Той замълча, огледа творението си и тъжно поклати глава. - Ако лорд Ийкмо остане доволен от напредъка ти, може да се сдобиеш и с няколко свободни следобеда.
Сония не каза нищо. За какво й беше това свободно време. Акарин й беше забранил да разговаря с Ротан, а тя нямаше никакви приятели сред учениците. Предстоящите седмици я ужасяваха. Тъй като нямаше да ходи на училище до началото на следващата година, Сония просто не знаеше какво да прави. Да стои в стаята си в седалището на Акарин? Мисълта я накара да потрепери. Не, щеше да се старае да се появява там колкото се може по-рядко.
Ако той й позволеше, разбира се. Ами ако поискаше да я държи край себе си? Ако пожелаеше да я използва за заниманията си по черна магия? Сония се опита да прогони тази мисъл, но после разбра, че трябва да е готова за всичко. Той можеше да я накара да направи всичко; достатъчно бе да я заплаши, че ще нарани Ротан Стомахът й се сви от страх. Всичко...
Ръцете я заболяха. Тя ги погледна и бавно разтвори юмруци те си. На дланите й червенееха отпечатъците от ноктите й. Сония потърка с ръце мантията си и си напомни да изреже ноктите си щом се прибере в стаята.
Джерик изглеждаше погълнат от работата си. Тя не сваляше поглед от писалката му. Когато привърши, той изсумтя доволно и й подаде листа хартия.
- Сега си избраница на Върховния повелител. Към теб ще се отнасят подобаващо, но ти ще трябва да докажеш, че изборът му е мъдър. Не се колебай да се възползваш от новото си положение - ще имаш нужда от това, за да отговориш на изискванията му.
Тя кимна.
- Благодаря ви, Директоре.
- Свободна си.
Тя преглътна тежко, стана, поклони се и тръгна към вратата.
- Сония.
Тя погледна назад през рамо и за пръв път забеляза усмивка на лицето на Джерик.
-Знам, че Ротан ще ти липсва - каза той. - Акарин може да не е най-приятният събеседник, но повярвай ми, избирайки те за своя ученичка, той само подобри положението ти. - Усмивката му угасна. - Свободна си.
Сония се насили да кимне. Когато затваряше вратата, момичето установи, че Джерик я наблюдава със замислено изражение. Тя прибра листа в кутията си и тръгна по коридора.
Край вратите се въртяха няколко ученици. Те я изпратиха с погледи, в които се четеше нескрит интерес. Тя ускори крачка. „Дали знаят? - помисли си. - Сигурно. Мина цял ден оттогава”. Новината за това, че Върховният повелител най-после си е избрал ученик, сигурно се е разпространила из Гилдията по-бързо от пожар. Учителят, които вървеше срещу нея, я погледна с интерес. Погледът му се плъзна по ръката й и той разтърси глава, сякаш не можеше да повярва на очите си.
Сония също погледна малкото златно квадратче, пришито към ръкава й. Само членовете на Великите домове носеха инколи. Магьосниците не ги носеха, защото след постъпването им в Гилдията от тях се очакваше да забравят за семейните и политически отношения. Прислужникът, който беше донесъл мантиите й обясни, че Върховният повелител използва символа на Гилдията като инкол, защото заема пожизнен пост. Гилдията беше неговото семейство и неговият Дом.