А тя беше неговата ученичка. Когато се приближи до вратата на класната си стая, Сония притисна ръка към тялото си, за да прикрие инкола. Преди да влезе, тя се спря за миг, за да събере смелост.
- Добро утро, Сония.
Тя се обърна и видя лорд Елбен да върви забързано по коридора към нея. Той й се усмихна, но очите му останаха студени.
- Поздравления за новия наставник - рече той, когато стигна до нея.
Сония се поклони.
- Благодаря ви, лорд Елбен.
Той влезе в стаята. Сония събра смелост и го последва.
- Заемете местата си - прогърмя гласът на Елбен. - Чака ни много работа.
- Ах! - Над тракането на столовете се извиси познат глас. - Избраницата на Върховния повелител е почела нашия скромен клас с вниманието си.
Стаята мигом утихна. Всички лица се обърнаха към Сония. Когато видя изписаното на тях недоверие, тя изпита леко удовлетворение. Каква ирония -собственият й клас да научи последен. Всички без един, отбеляза тя. Регин, седнал небрежно на чина си, се усмихваше доволно на реакцията на новините му.
- Регин, ако обичаш, седни на стола - изръмжа Елбен.
Регин се плъзна в стола си. Сония отиде до мястото си и постави кутията на чина си. Ръкавът на мантията й се разгърна и някой тихо ахна. Сония се обърна. Нарон не сваляше очи от инкола.
- Сония - каза лорд Елбен, - можеш да седнеш на първия чин.
Тя вдигна глава. На първия ред наистина имаше свободно място. Мястото на Порил. Тя се обърна и видя, че някогашният й приятел седеше на последната редица. Той се изчерви и наведе глава.
- Благодаря, милорд - отвърна Сония. - Много мило от ваша страна, но аз предпочитам да остана тук.
Магьосникът присви очи. За миг й се стори, че той се кани да й възрази, но Елбен погледна към класа и размисли.
-Много добре. - Той седна на мястото си и постави ръка върху купчината листи, които лежаха на бюрото му. - Днес ще проверя знанията ви по алхимия - каза той на класа. - Ще ви раздам списък с въпроси, на които искам да отговорите, а по-късно ще ви дам и няколко упражнения. След обедната почивка ще проведем и няколко практически теста.
Докато раздаваше листите на класа, Сония усети как почти забравената тревога се завръща. Изпитите. Тя прегледа въпросите и въздъхна с облекчение. Въпреки презрението на учителите, въпреки дългите часове, прекарани в учене, въпреки всичките опити на Регин да й попречи, тя бе успяла да запомни нужното. Сония се почувства по-добре, извади една писалка от кутията си и започна да пише.
Часове по-късно, когато гонгът отбеляза края на изпита, всички въздъхнаха от облекчение.
- Това е всичко - обяви Елбен. - Свободни сте.
Учениците се изправиха едновременно и се поклониха на учителя си. Докато излизаха от стаята, Сония усещаше погледите им. Когато си спомни причината за това, тя усети как стомахът й се свива от притеснение.
-Сония, почакай - каза Елбен, когато тя минаваше покрай бюрото му. - Искам да поговоря с теб.
Той изчака всички да излязат, преди да заговори.
-След обедната почивка - каза той - бих искал да седнеш на мястото, което съм ти освободил.
Сония преглътна тежко. Това ли имаше предвид Джерик, като говореше за преимуществата на новото й положение? Той я беше посъветвал да се възползва от тях.
Но какво щеше да спечели, като се премести на първия ред? Само щеше да унизи Порил още повече. Тя поклати глава.
- Предпочитам да седя до прозореца.
Елбен се намръщи.
- Мястото на първия ред отговаря на новото ти положение.
Отговаря на новото й положение ли? Тя усети прилив на гняв. Той не се интересуваше от учението й, а просто искаше да се докара пред Върховния повелител! Нима смяташе, че тя ще докладва на Акарин за всяка малка услуга? Сония сподави горчивия си смях. Щеше да се постарае да разговаря с него колкото се може по-рядко,
През последните шест месеца беше научила колко опасно е да се нарушава неофициалната йерархия в класа. Заемането на мястото на Порил не беше просто смяна на местата. Учениците и без това не я харесваха; тя не искаше да им дава нови поводи за омраза. Сония погледна Елбен, който стоеше пред нея със скръстени ръце и почувства как я обзема непокорен дух.
- Ще остана на старото си място - каза твърдо тя.
Елбен присви очи, но като че ли откри нещо в погледа й, което го накара да се сепне. Той замислено сви устни.
- Отпред е по-лесно да се вижда и да се чува - посочи той.
- Аз не съм нито глуха, нито късогледа, лорд Елбен.