Как започна всичко? Казах нещо относно това, че посланикът на Вин очаква да отседне в седалището...
-Той се изненада, че Върховният повелител вече не приема гости; та нали баща му винаги отсядаше при твоя предшественик -каза Лорлън.
Акарин се усмихна в отговор. Той стоеше до масата с напитки и гледаше през прозореца към градината, потънала в мрак.
- Това е най-доброто ми нововъведение.
- Ти много цениш уединеността си - рече разсеяно Лорлън.
Акарин постави ръка върху бутилката, обмисляйки дали да си налее още една чаша. Лицето му беше извърнато настрани, което бе добре дошло за Лорлън, като се имат предвид следващите думи на Акарин:
- Едва ли на посланика щяха да допаднат... навиците ми.
Ето! Още един от онези странни намеци. Сякаш ме изпитваше.
Мислех си, че докато е обърнат с гръб към мен и не може да види реакцията ми, всичко ще бъде наред...
-Навици? - Лорлън се престори на изненадан. - Според мен ще преживее това, че спиш до късно и пиеш много. Мисля, че просто се страхуваш, че ще изпие любимото ти вино.
-И това също. - Акарин отвори бутилката. - Но не мога да допусна никой да разбере малките ми тайни.
В съзнанието на Лорлън проблесна образът на Акарин, облечен в окървавени просешки дрехи и той побърза да го прогони, доволен, че приятелят му стои с гръб към него.
Беше ли усетил нещо? Да не би да послушваше мислите ми?
-Не - отвърна Лорлън и с надеждата да смени темата на разговора, попита за някакви новини от кралския двор.
В този момент Акарин взе нещо, което лежеше на масата. Лорлън улови блясъка на скъпоценни камъни и се загледа в предмета. Това беше кама. Същата, която Сония го беше видяла да използва в ритуала. Лорлън си пое рязко дъх и едва не се задави с виното си.
-Приятелю мой, виното трябва да се пие - каза Акарин и се усмихна, - а не да се вдишва.
Лорлън наведе глава и се закашля, прикривайки устата си с длан. Той се опита да се успокои, но камата в ръката на Акарин не му позволяваше да забрави спомените на Сония. Зачуди се защо ли Акарин я е донесъл в гостната.
Изведнъж кръвта му се вледени при мисълта, че може би възнамерява да я използва.
- Някакви новини ли? - рече замислено Акарин. - Нека помисля.
Лорлън се насили да погледне спокойно приятеля си. Но когато Акарин се обърна към бутилката, Лорлън забеляза някакво движение на масата. На съседната бутилка беше облегнат един сребърен полиран поднос. В него се отразяваха очите на Акарин. Очи, които внимателно го гледаха.
Значи през цялото време ме е наблюдавал. Може би все още не беше се опитал да чете мислите ми. Но реакцията ми на подмятанията му и изражението на лицето ми при вида на камата са го убедили, че нещо не е наред.
- Приятелите ми в Елийн и Лонмар ми писаха за Денил - каза Акарин, отдалечавайки се рязко от масата. - Казват хубави неща за него.
- Радвам се да го чуя.
Акарин се спря по средата на стаята.
- С интерес следа напредъка му. Той е много способен изследовател.
Значи беше наясно, че Денил проучва нещо. А знаеше ли какво? Лорлън се насили да се усмихне.
- Чудя се какво ли е привлякло вниманието му.
Акарин присви очи.
- Не те ли държи в течение?
- Мен ли?
- Да. Нали точно ти го накара да разследва миналото ми.
Лорлън внимателно обмисли отговора си. Акарин може би беше узнал по някакъв начин, че Денил върви по стъпките му, но нямаше как да разбере защо - та нали самият Денил не знаеше.
- Така ли казват приятелите ти?
- Може би е по-правилно да ги нарека шпиони.
Акарин помръдна ръката си, в която все още държеше камата и Лорлън потрепна от страх. Осъзнавайки, че реакцията му едва ли е останала незабелязана, той погледна право в камата.
- Какво е това?
-Нещо, с което се сдобих по време на пътуванията ми - отвърна Акарин, като хвърли поглед към камата. - И което мисля, че ти е познато.
Лорлън усети прилив на триумф. Акарин почти си бе признал, че е научил черната магия по време на пътуванията си. Може би проучването на Денил нямаше да се окаже чак толкова безполезно.
-Наистина ми изглежда странно позната - отвърна Лорлън. -Може би съм видял нещо подобно в някоя книга или колекция от антики. Подобен зловещ предмет не може да не бъде запомнен.
- Знаеш ли за какво се използва?
В съзнанието на Лорлън проблесна образът на Акарин, който порязва дланта на прислужника си.
- Това е нож, така че най-вероятно за нещо неприятно.
За голямо облекчение на Лорлън Акарин остави камата на масичката, но облекчението не трая дълго.