Лорлън го погледна смаяно.
- Прочел си съзнанието й?
Акарин повдигна вежди.
- Разбира се. Тя може още да е малка, но не е дете. И ти го знаеш много добре, Лорлън. Ти също си прочел мислите й.
- Онова беше различно. - Лорлън извърна поглед. - Аз бях поканен. - Акарин сигурно беше влязъл и в съзнанието на Ротан. Отново изпита силно чувство на вина.
- Но не за това съм тук - каза Акарин. - Досега нищо не можеше да те спре от посещенията във Вечерната зала, където се разпространяват всички слухове. Те ще очакват от теб да се появиш. Време е да се решиш, приятелю мой.
Приятел? Лорлън си помисли гневно за пръстена. Нима приятелите постъпват по този начин? И що за Разпоредител на Гилдията е той, щом позволява на един черен магьосник да взима ученици за заложници? Той въздъхна. Нямаше друг избор.
Заради Сония той трябваше да се преструва, че не се е случило нищо необичайно. Просто Върховният повелител най-после си бе избрал ученик и за всеобща изненада това бе момичето от копторите. Лорлън кимна.
-Ще отида. Идваш ли? - попита той, макар да знаеше отговора.
- Не, ще се върна в седалището си.
Лорлън кимна отново. Ако Акарин се появеше във Вечерната зала, присъствието му щеше да сложи край на клюките. Но в негово отсъствие всички въпроси, които никой не смееше да зададе на Върховния повелител, щяха да бъдат зададени на Разпоредителя. И както обикновено, Акарин щеше да очаква доклад.
Тогава Лорлън си спомни за пръстена и за думите на Акарин: „Ще мога да виждам и да чувам всичко около теб”. Нямаше нужда да изпраща доклад. Той щеше да чуе всичко.
Лорлън се изправи и отиде в спалнята си, наплиска лицето си с вода от купата и се огледа в огледалото. Тъмните кръгове под очите му подсказваха за безсънните му нощи. Приглади косата си и я върза на опашка. Мантията му беше измачкана, но малко магия щеше да оправи това за миг.
След като се върна в гостната, той погледна Акарин. Върховният повелител леко се усмихна. Лорлън рязко се извърна, придаде на лицето си безстрастно изражение и отвори вратата.
Щом излезе в коридора, той кимна учтиво на вървящия срещу него магьосник. Когато излязоха от сградата, Акарин пожела лека нощ на Лорлън и двамата се разделиха.
На входа на Вечерната зала Лорлън поздрави двама магьосници, които бяха стигнали едновременно с него до вратата. Както и беше очаквал, те го попитаха дали се чувства добре. Той ги увери, че всичко е наред и влезе вътре заедно с тях.
Погледите на всички се обърнаха към него. Глъчката позатихна, после отново се възобнови с пълна сила. Лорлън отиде до любимото си кресло, около което вече се бяха събрали няколко души, включително повечето Върховни магове.
За своя огромна изненада видя, че в креслото му седи лорд Ийкмо. Младият воин скочи на крака.
- Разпоредителю Лорлън! - възкликна той. - Моля, седнете. Добре ли сте? Изглеждате ми изморен.
- Добре съм - отвърна Лорлън.
- Радвам се да го чуя - отвърна Ийкмо. - Всички ние се надявахме да ви видим тази вечер, но напълно ще ви разберем, ако предпочетете да избегнете въпросите за Сония и Върховния повелител.
Лорлън дори успя да се усмихне.
- Но аз не бих могъл да ви оставя в неведение, нали? - Лорлън се облегна назад и зачака първия въпрос. Трима магьосници, сред които и лорд Пийкин, заговориха в един глас. Те се спряха, спогледаха се и двамата кимнаха учтиво на Ръководителя на алхимиците.
- Знаехте ли, че Акарин смята да стане неин наставник? - попита лорд Пийкин.
- Не - призна си Лорлън. - Той не проявяваше по-голям интерес към нея от обичайното. Обсъждахме я от време на време, но той не споделяше мислите си. Сигурно го е обмислял от седмици, може би дори месеци.
- Но защо точно Сония? - попита лорд Гарел.
- Не съм сигурен. Сигурно нещо е привлякло вниманието му.
- Може би е силата й - рече замислено лорд Ийкмо. - Онези ученици от летния набор успяха да привлекат вниманието ни, след като използваха срещу нея обединените си сили.
- Значи той я е проверявал?
Лорлън се поколеба, след което кимна:
-Да.
Магьосниците, които се бяха събрали около него размениха съчувствени погледи.
- И какво е открил? - попита лорд Пийкин.
- Каза ми, че е видял огромен потенциал - отвърна Лорлън. Възнамерява да наблюдава внимателно обучението й.
Един от стоящите наблизо магьосници се изправи и се приближи до свой колега от новодошлите, несъмнено за да разнесе новините. Зад двамата магьосници Лорлън зърна познато лице. Когато Ротан срещна погледа му, Лорлън усети как го жегва вина.