Изненада се, че вижда Ротан тук. Нима Акарин също му беше наредил да се преструва, че нищо не се е случило?
-Директорът Джерик ми каза, че тя ще посещава вечерни часове - каза лейди Бинара. - Смятате ли, че тя ще се справи с това напрежение?
Лорлън отмести поглед от Ротан и сви рамене.
- Това е ново за мен. Не знаех, че вече е разговарял с Джерик.
-Повечето от вечерните й часове ще компенсират допълнителните й занимания по Воински изкуства - каза им лорд Ийкмо.
- И защо не може да посещава тях вечер? - попита някой.
-Защото аз не преподавам вечер - отвърна лорд Ийкмо и се усмихна широко.
-Извинете ме - намеси се лорд Гарел, - но очаквах, че избраницата на Върховния повелител ще се занимава с лорд Болкан. Ала вашите необичайни методи на преподаване може и да се окажат подходящи за момиче като Сония.
-Да, аз отдавна съм забелязал, че моите методи дават много добри резултати, ако ученикът няма големи амбиции, но пък има глава на раменете си - парира с лекота сарказма му Ийкмо.
Лорлън усети, че Ротан продължава да го наблюдава и се обърна. Ротан погледна встрани. Лорлън отново се върна към разговора си с другите магьосници и бързо смени темата. „Воини! - помисли си той. - Винаги са готови да се сдърпат”.
Два часа по-късно Лорлън започна да се прозява. Той огледа магьосниците и се изправи.
-Извинете ме - каза той. - Вече става късно и бих искал да си легна. Лека нощ.
Изобщо не му беше лесно да се добере до изхода. На всяка крачка го спираха и го засипваха с нови въпроси. След като на няколко пъти учтиво отказа да отговаря, той се обърна рязко и се озова лице в лице с Ротан.
Известно време двамата се гледаха мълчаливо. Сърцето на Лорлън препускаше като полудяло и единственото, за което можеше да мисли бе, че Акарин им беше забранил да разговарят. Но всички лица се бяха обърнали към тях и ако не си кажеха нищо, това щеше да породи безброй нови слухове.
- Добър вечер, Разпоредителю - каза Ротан.
- Добър вечер, лорд Ротан - отвърна Лорлън.
„Ето че нарушихме заповедта на Акарин” - помисли си Лорлън. Струваше му се, че Ротан е остарял. Лорлън си спомни за пръстена и сложи ръцете си зад гърба.
- Искам да изкажа... своето съчувствие. Сигурно е много тежко да изгубите наставничеството над ученик, от когото очевидно сте много доволен.
Бръчката между веждите на Ротан стана още по-дълбока.
- Така е - съгласи се той.
- Току-що научих, че следващата година Сония ще посещава вечерни занятия. При подобна натовареност едва ли ще прекарва много време с наставника си. Предполагам, че Акарин въобще но иска да му се мотае из краката.
Ротан кимна бавно.
- Според мен и тя ще остане доволна от това. - Той снижи гласа си. - А вие добре ли сте, Разпоредителю?
- Да. - Лорлън се усмихна едва-едва. - Просто имам нужда от сън. Аз... - Той се спря и се усмихна на групата преминаващи край тях магьосници. - Благодаря за загрижеността. Лека нощ, лорд Ротан.
- Лека нощ, Разпоредителю.
Лорлън му обърна гръб, тръгна към изхода на Вечерната зала и излезе на студения нощен въздух. Едва тогава си позволи една лека въздишка. „Наистина ли вярвам, че Акарин няма да им навреди?”.
- Те са в безопасност. Постъпи правилно, като успокои Ротан.
Лорлън се вцепени от изненада и погледна към пръстена. После се огледа бързо и с облекчение осъзна, че дворът е празен и никой не е видял реакцията му.
- Ти си ми разказвал, че Гарел обича да се заяжда, но никога не го бях виждал в действие. Кажи, той с всички ли разговаря така?
Лорлън не сваляше поглед от пръстена. Камъкът проблясващо на слабата светлина на фенерите като най-обикновен рубин.
- Нали ти казах, Лорлън. Всичко, което виждаш и чуваш.
- И мисля ?
- Когато слушам, да. Но ти няма да усетиш кога слушам.
Лорлън изтръпна от ужас. Той хвана пръстена и започна да го върти около пръста си.
- Стига, Лорлън. И без това те измъчва вина. Недей да влошаваш нещата.
Лорлън пусна пръстена и безсилно стисна юмруци.
- Така е по-добре. Сега върви да си починеш. Чака те доста работа.
Дишайки тежко от гняв и безсилие, Лорлън тръгна към стаята си.
Вътрешните коридори на Университета се оказаха доста по-оплетени, отколкото си мислеше Сония. Колкото по-навътре навлизаше, толкова по-лесно беше да се изгуби. Тя даже започна да си мисли, че архитектът от самото начало беше замислил този лабиринт.