В разположението на коридорите нямаше никаква закономерност. Те се раздвояваха, размножаваха и завиваха под непредсказуеми ъгли. Понякога отново я отвеждаха до главния коридор, понякога се оказваше в задънена улица.
Сония започна да брои крачките си и да чертае разположението на коридорите на лист хартия. След около час вече беше съставила план на един не особено голям район, но и в него имаше бели петна. Тя не спираше да се връща по следите си, но не можа да открие проходи, които да я отведат до неизследваните места в плана.
Седна и се замисли. Когато Дориен я заведе на покрива, тя си помисли, че целта на заплетеният маршрут е била да я обърка. Сега започна да й се струва, че това може и да е бил най-краткият път. Спомни си, че двамата с Дориен бяха минали през странната малка стая с няколко украсени с орнаменти шкафчета, от която като че ли нямаше никаква практическа полза. „Може би - помисли си Сония -тя просто изпълнява ролята на портал или проход към вътрешните части на Университета”.
Момичето се изправи и забърза към един от задънените коридори, в който се беше озовала по-рано. Той свършваше с обикновена, небелязана стена, но от лявата му страна имаше врата. Тя хвана дръжката... но се спря.
Ами ако бъркаше и това бе най-обикновена стая? Можеше да се натъкне на някой магьосник или да прекъсне някоя среща.
А може би от нея очакваха да си помисли точно това. Повечето хора не умираха от желание да отварят затворената врата на някои стая, без да са поканени. Тя пусна дръжката, отстъпи назад и огледа вратата. Имаше ли някакви белези, които да показват, че тя води към някоя портална стая?
Вратата беше направена от тъмно дърво. Повърхността й беше гладка и неукрасена. Пантите бяха от потъмняло желязо. Сония се върна назад по коридора и огледа другите врати. Те изглеждаха по същия начин.
Момичето отново се върна до първата врата и се опита да преодолее нежеланието си да я отвори. Представи си как нахлува в стаята и се озовава лице в лице с един ядосан магьосник.
Но ако се случеше точно така, тя винаги можеше просто да се извини, че е сбъркала. Даже още по-добре, можеше първо да почука и ако някой отговореше, тя би могла да обясни, че е сбъркала вратата. Ясно бе, че новите ученици често объркваха коридорите и се губеха.
Тя почука леко, после малко по-силно. След като преброи до петдесет, завъртя дръжката. Вратата се отвори с щракане.
Сония пристъпи напред и се озова в стая, която приличаше досущ на онази, през която я беше превел Дориен. Изпълнена със задоволство, девойката изтича към отсрещната врата. Отвори я и се озова пред друг коридор.
Той се различаваше от проходите, които бе проучила досега. Стените му бяха облицовани с дърво и на тях висяха различни картини и гравюри. Дори въздухът миришеше по друг начин - на смесица от лак за дърво и билки. Сония започна да върви бавно покрай картините, доволна, че инстинктите й не са я подвели.
Тя реши, че порталните стаи действат като бариери. Те пречеха на безцелно обикалящите да влизат във вътрешните коридори. Повечето хора нямаше да отворят вратата, ако не знаеха какво има от другата страна, а и дори да я отвореха, щяха да се озоват в някаква обикновена стая. Сония се зачуди колко ли подобни стаи има тук. Сигурно доста. Ето с какво щеше да се занимава през почивката.
Тя се намръщи. Щом тези части от Университета бяха скрити, дали достъпът на ученици до тях не беше забранен?
Сония чу тихо изскърцване наблизо и рязко се обърна. На няколко крачи надолу по коридора се отвори врата. Беше твърде късно да търси укритие. В коридора излезе магьосник. Той я забеляза и се намръщи.
„Престори се, че си тук по работа!”. Сония се изпъна и тръгна към него. Той наведе поглед към ръкава й. Когато го приближи, тя се поклони и го подмина.
За гърба й се разнесоха отдалечаващи се стъпки и тя въздъхна с облекчение. Съдейки по реакцията му, учениците не бяха допускани тук. Но той не я спря, защото беше забелязал инкола. Може би беше решил, че тя просто изпълнява поръчка на Върховния повелител. Сония се усмихна. Ако продължеше да се държи все така уверено, никой нямаше да посмее да я изгони оттук.
„А сега накъде?” - запита се тя. После извади плана от джоба си И се взря в него.
Глава 23
Обещанието на Акарин
Денил слезе от палубата и откри Тайенд в каютата. Младия учен седеше на тясната койка с кръстосани крака, погълнат от записките си. Навсякъде бяха разпръснати рисунки и бележки.
- Преведох каквото можах. На ковчега открих една фраза, която подозирам, че е преведена на няколко древни езика. Ще проверя, когато се върнем в Библиотеката. Третият ред е на ранен елийнски диалект, който преди хиляда години се е слял с киралийския.