Тихо почукване по вратата привлече вниманието му. Влезе Тания, понесла кана с вода и малко бурканче, които остави на масата.
- Лейди Индрия каза, че не трябва да го взимате на празен стомах - рече тя.
- Знам - отвърна Ротан. - И преди съм го взимал. - Той се отдалечи от прозореца и вдигна бурканчето. Сивият прах почти нямаше мирис, но Ротан отлично помнеше отвратителния му вкус.
- Благодаря, Тания. Свободна си за тази вечер.
- Приятни сънища - каза тя, поклони се и тръгна към изхода.
-Почакай. - Ротан погледна внимателно прислужницата си. - Би ли... можеш ли...
Тя се усмихна.
- Щом чуя нещо, ще ви съобщя.
Той кимна.
- Благодаря ти.
След като Тания си тръгна, той седна, сипа една лъжичка прах в чашата си и го заля с вода. Разбърка го добре и се насили да го изпие на един дъх. После седна в креслото си и зачака сънотворното да подейства. Вкусът му извика в съзнанието му познатото лице и сърцето му се сви от болка.
„Илара, съпруго моя. След всичките тези години продължавам да тъжа за теб. Но предполагам, че никога няма да си го простя, ако те забравя”.
Той отдавна беше взел твърдото решение да помни съпругата си такава, каквато беше, преди да се разболее. Спомените за щастливите дни нахлуха в съзнанието му и той се усмихна.
И така, седейки в креслото, с усмивка на уста, Ротан най-накрая потъна в сън.
Глава 24
Молба
Когато тръгна от Баните към Университета, Сония си спомни изминалите две седмици. С изненада осъзна, че съжалява, че почивката свършва. Беше прекарала повечето време в проучване на Университета, четене или в топлите дни, разходки до извора в гората.
В известен смисъл почти нищо не се беше променило. Отново й се налагаше да планира придвижването си така, че да избягва някого. Само дето Акарин, за разлика от Регин, не я преследваше. Тя го виждаше само вечер, когато се прибираше в седалището му.
Бяха й назначили прислужничка. Виола изобщо не приличаше на Тания. Държеше се отчуждено и разговаряше само по работа. Когато забелязва, че Сония става рано, тя също започна да идва малко след изгрев слънце. Наложи се Сония няколко пъти да моли, преди жената най-накрая да й донесе кутия с рака. Когато ароматът на напитката изпълни стаята, изражението върху лицето на Виола ясни показа презрението, което тя изпитваше към този стимулант, толкова обичан от жителите на копторите.
Всяка сутрин Сония излизаше от седалището на Върховния повелител и се отправяше към Баните, където взимаше вана и обмисляше какво ще прави през деня. Потопена във възхитително топлата вода, тя леко се отпускаше след нощните кошмари и усещаше, че огладнява. Тогава се отправяше към столовата, където малцината готвачи и слуги поднасяха храна на шепата ученици, които бяха останали в Гилдията. На прислужниците им беше скучно и те с удоволствие изпълняваха поръчките на учениците да им приготвят любимите ястия, още повече, че мечтата на всеки слуга беше да получи работа в кухнята на някой от Великите домове. Макар Сония да нямаше никакви връзки, по-младите прислужнички приготвяха най-различни вкусотии и за нея. Инколът на ръкава й несъмнено силно ги впечатляваше.
След закуска Сония обикаляше коридорите на Университета, опитвайки се да запомни всички разклонения и завои. От време на време сядаше на пода в тихата стая и отваряше някоя книга. Понякога часове наред не ставаше от мястото си. С приближаването на вечерта обаче страховете й бавно се завръщаха и тя не можеше да се съсредоточи върху четенето. Нямаше определен вечерен час. Макар че се опитваше да се прибира колкото се може по-късно, Акарин винаги беше там и я чакаше. Седмица по-късно тя се примири с ежедневните им срещи и започна да се прибира достатъчно рано, за да може добре да се наспи.
И ето, че тъкмо беше привикнала към новия си начин на живот, когато почивката свърши. Последния ден преди началото на занятията тя прекара седнала на перваза на прозореца си, наблюдавайки пристигащите карети. През повечето дни, когато Гилдията беше пълна с магьосници, беше лесно да забрави, че тук живееха и съпрузите, и децата им. Сония осъзна, че не познава почти никой от тях и реши, че трябва да научи повече за бъдещите си колеги. Тя разглеждаше инколите на вратите на каретите и старателно запомняше кой с коя карета пристига.
В деня на завръщането навсякъде цареше весела суматоха. Докато слугите бяха заети с разтоварването на багажа и грижите за конете, магьосниците и партньорите им се спираха, за да разговарят помежду си. Децата тичаха в градините, за да си играят със снега. Учениците се бяха събрали на кафяви групички и виковете, и смехът им се чуваше дори през затворения прозорец.