Но днес всичко си беше постарому. Магьосниците се върнаха към задачите си. Наоколо сновяха слуги. Членовете на семействата не се виждаха, но пък навсякъде гъмжеше от ученици.
Приближавайки се до Университета, Сония усети как я обзема познатото тревожно чувство. Макар да беше сигурна, че Регин няма да посмее да я тормози отново, тя все пак се огради с магическа бариера. Когато стигна до стъпалата, забеляза, че ученикът пред нея трепери от студ и потрива ръце. Новак, развесели се тя. Лорд Нирел винаги твърдеше, че учениците от зимния набор се научават да издигат бариери по-бързо от онези, които започваха занятия през лятото. Сега вече разбра защо.
- Това е тя.
- Кой?
Шепотът идваше зад гърба й. Тя устоя на порива да се обърни и продължи да се изкачва по стъпалата.
- Момичето от копторите.
- Значи е истина?
- Да. Майка казва, че не е честно. Много от другите ученици са по-силни от нея и нямат съмнителен произход.
- Татко казва, че това е обида за Великите домове. Дори Разпоредителят не...
Сония не чу останалото, защото свърна в коридора на втория етаж. Спря се за миг, за да огледа събралите се ученици, но после продължи напред. Този път нямаше вперени в нея погледи. Вместо това те я поглеждаха, мръщеха се и извръщаха глави. Повдигаха се вежди и си разменяха многозначителни погледи.
„Това не е добре” - помисли си тя.
Когато стигна до стаята си, усети как страхът й се засили. Спря се пред вратата, пое си дълбоко дъх и влезе вътре. Учителят, който я погледна, беше изненадващо млад. Сигурно беше завършил и съвсем наскоро. Сония провери името му в програмата си.
- Лорд Ларкин - каза тя и се поклони.
За нейно голямо облекчение той й се усмихна.
- Сядай, Сония.
В стаята се бяха събрали само половината от съучениците й. Някои от тях я проследиха с поглед как отива до обичайното си място край прозореца. Лицата им не бяха дружелюбни, но върху тях не беше изписано и неодобрение. Страхът й постепенно започна да се топи.
Ларкин се изправи. Когато видя, че учителят тръгва към чина й, Сония въздъхна. Сигурно и той щеше да я накара да се премести отпред.
- Върховният повелител ми каза да ти предам, че желае да те види след следващия час - рече тихо той. - Трябва да отидеш в седалището му.
Сония усети как цялата топлина се изцежда от лицето й. Предположи, че е пребледняла, затова наведе глава с надеждата, че учителят не го е забелязал.
- Благодаря ви, милорд.
Ларкин се обърна и се върна при бюрото си. Сония тежко преглътна. Какво ли искаше Акарин? В главата й се завъртяха плашещи сценарии. Когато Ларкин започна да говори, тя се сепна и подскочи от стола си. Огледа се и установи, че вече всички са се събрали.
- Историята на магическата архитектура обхваща много столетия - каза Ларкин на класа. - На моменти е непоносимо скучно, но аз ще се опитам да прескоча тези моменти, доколкото е възможно. Ще започна с историята на лорд Лорен, архитектът, който е проектирал Университета.
Сония се сети за своята карта на коридорите и леко се наведе напред. Началото изглеждаше обещаващо. Ларкин раздаде на учениците си листи с някаква схема.
- Това е примерен план на последния етаж на Университета -копие от оригиналните чертежи на архитекта - каза Ларкин. - Ранните творби на лорд Лорен са често нестабилни и абсурдни на вид. Той е бил считан за художник, обсебен от идеята да създава огромни, непрактични скулптори, а не обитаеми сгради. Но откритията му в областта на методите за обработка и укрепване на камъка посредством магия променили не само традиционните представи за архитектурата. Той започнал да строи сгради, в които хората искали да живеят.
Ларкин махна с ръка към тавана.
- Университетът е едно от най-добрите творения на лорд Лорен. Когато се обърнали към него с молба да проектира и построи новите сгради на Гилдията, той вече бил прочут по цял свят с творенията си. - Ларкин се усмихна. - Въпреки това Гилдията сметнала за необходимо да включи в договора му специална клауза, че той не бива да включва в проекта спираловидни структури, каквито обикновено е обичал да използва.
Въпреки това лорд Лорен не се отказал от спиралите. Можем да ги видим в стъкления покрив над Заседателната зала и в стълбищата във фоайето - продължи Ларкин. - От дневниците и записките на други магьосници от онова време знаем, че лорд Лорен е, меко казано, хитрец. Стотина години по-късно един магьосник име лорд Рендо написал книга за кариерата на архитекта. На обратната страна на плана ще намерите откъси от тази книга, както и хронология на живота и работата му. Прочетете ги, а след часа може да поразгледате проектираните от него сгради. Ще откриете доста неща, които не сте забелязвали преди, както се случи и с мен. След три седмици трябва да ми предадете съчинение, посветено на работата му.