Учениците потънаха в четене. Сония разгледа плана на Университета. В него бяха отбелязани четирите кули по ъглите и огромната зала в центъра, както и дизайнът на стъкления покрив, но стаите и коридорите от двете страни на главния коридор не присъствали.
Тя извади своята карта от кутията си и я разгъна по плана. След като разгледа и двете карти, започна да копира дизайна на покрива върху своята скица. Както и подозираше, спиралните структури и покрива допълваха мрежата от коридори, създавайки още по-големи спирали.
- Какво правиш, Сония?
Тя осъзна, че учителят е застанал до нея и се изчерви.
- Аз... мислех си за онова, което ни казахте за спиралите, милорд - обясни момичето, - и започнах да ги търся.
Ларкин наклони глава и огледа скицата й, след което посочи с пръст вътрешните коридори, които беше отбелязала.
- Разглеждал съм университетските планове много пъти, но никога не съм виждал толкова много коридори. Откъде намери тая скица?
- Сама си я начертах. Нямах с какво да се занимавам през ваканцията. Надявам се, че не съм посещавала забранени места.
Той поклати глава.
-Единствените места в Университета, които са забранени за учениците са Заседателната зала и кабинетът на Разпоредителя.
-Ами онези стаи, които се намират между обикновените коридори и онези с картините? Останах с впечатлението, че те служат Кито бариери.
Ларкин кимна:
-Някога ги заключваха, но когато мястото започна да не стига беше взето решение вътрешните коридори да бъдат достъпни за всички.
Сония си спомни неодобрението, с което я беше погледнал магьосникът в коридора през първия ден на проучването й. Може би той просто се чудеше какво ли прави там сама ученичка. А може би просто не вярваше на момичето от копторите.
- Имаш ли нещо против да копирам скицата ти? - попита Ларкин.
- Ще ви нарисувам една, ако искате - предложи тя.
Той се усмихна.
- Благодаря ти, Сония.
Когато се отдалечи от чина й, тя го погледна замислено. В поведението му не се усещаше неодобрението и презрението, което струеше от останалите учители. Нима само учениците я презираха? Тя се огледа. Няколко глави се извърнаха бързо, но един поглед остана вперен в нея.
Очите на Регин бяха пълни с омраза. Сония извърна глава и потрепери. С какво го беше заслужила?
Всеки път, когато се представяше добре в клас, той успяваше или да покаже същите успехи или да я изпревари. Беше по-добър по Воински умения, така че ако целта му беше да я надмине, значи се справяше успешно.
Но сега тя бе постигнала нещо, в което той нямаше как да я догони. Беше станала избраница на Върховния повелител. И на всичкото отгоре Регин по никакъв начин не можеше да я накара да страда поради това.
Сония въздъхна. „Ако знаеше какво става в действителност, въобще нямаше да ми завижда. Ако можех, веднага бих му отстъпила мястото си. Моментално ще напълни гащите...”
Или пък не? Дали Регин, който копнееше за власт и влияние и бе готов да нарани останалите, за да ги получи, щеше да успее да устои на изкушенията на черната магия? Не, сигурно щеше да поиска да се присъедини към Акарин. Тя потрепери. Регин, черният магьосник. Тази мисъл наистина си беше страшничка.
В Дома на Гилдията Денил се срещна с Първия посланик Еренд.
- Добре дошли, посланик Денил.
- Благодаря ви, посланик Еренд - отвърна Денил и учтиво наклони глава. - Радвам се, че съм тук. Ако някога отново ме обземе желание да обикалям света, моля ви, напомнете ми за последните две седмици.
Посланикът се усмихна.
- Ах, морските пътешествия наистина губят своето очарование след първите няколко пътувания.
Денил се намръщи.
- Една буря е достатъчна да излекува и най-закоравелия романтик.
Макар лицето на Еренд да остана безстрастно, Денил беше сигурен, че е зърнал проблясък на самодоволство в очите му.
- И така, вече сте на твърда земя - каза мъжът. - Сигурно ще искате да си починете в остатъка от деня. Довечера ще ми разкажете за приключенията си.
- Пропуснал ли съм нещо?
- Разбира се - усмихна се Еренд. - Та това е Капия. - Той тръгна към приемната стая, но се спря. - Пред два дни пристигнаха някакви спешни писма за вас. Сега ли искате да ги прочетете или ще изчакате до утре?