Денил кимна, изпълнен с любопитство въпреки умората си.
- Пратете ги в стаята ми. Благодаря ви, Посланико.
Едрият мъж кимна грациозно и се обърна. Докато вървеше по главния коридор в къщата, Денил обмисляше работата, която го очакваше. Предполагаше, че има много да наваксва, а и трябваше да подготви доклада си за Лорлън. Нямаше да е лесно да намери време зa посещение в Голямата библиотека.
Но така или иначе можеше да продължи проучванията си. Сред писмата, които го очакваха, сигурно бе и поканата за приема на бел Аралад. Трябваше да признае, че очакваше събитието с нетърпение. От доста време не се беше занимавал с любимото си занятие - събирането на слухове и сплетни.
Когато се върна от малките Бани във вътрешността на Дома на Гилдията, Денил откри купчината писма на бюрото си. Седна на стола си, прегледа ги и веднага разпозна елегантния почерк на Разпоредителя Лорлън.
Счупи печата, разгъна плътната хартия и зачете:
До Втория посланик на Гилдията в Елийн Денил, от семейство Норин, дом Телен.
Съобщиха ми, че определени кръгове смятат, че Вие пренебрегвате задълженията си на посланик, заради някакви „лични" проучвания. Благодарен съм Ви за времето и усилията, които вложихте в изпълнението на моята молба. Свършената от вас работа е безценна. Но за да предотвратим възникването на нови въпроси, съм длъжен да Ви помоля да сложите край на проучването. Няма да очаквам нови доклади от Вас.
Разпоредител Лорлън
Денил остави писмото да падне на бюрото му и впери изненадан поглед в него. Толкова пътувания и четене на книги, а сега всичко трябва да бъде изоставено заради някакви си слухове? По всичко личеше, че проучването не е било чак толкова важно.
Магьосникът се усмихна. Беше си помислил, че зад молбата на Лорлън се крие някаква тайна. Докато се ровеше в най-скучните книги, докато търпеше несгодите на морските пътешествия, го вдъхновяваше мисълта, че Лорлън сигурно има някакви причини да възобнови търсенето на Акарин. Може би Върховният повелител се намираше на прага на преоткриването на ценни методи за използването на магията и Лорлън искаше някой друг да подеме проучване то. Може би той едва не бе открил изгубена страница от историята на магията.
И сега само с няколко реда Лорлън бе сложил край на всичките му надежди.
Денил поклати глава и сложи писмото встрани. „Тайенд също ще се разочарова” - помисли си той. Вече нямаше причина да ходи на приема на бел Аралад. Всъщност какво пречеше да отиде? И в библиотеката можеше да се отбива от време на време. Все ще намери повод да се среща с Тайенд... някое ново проучване...
Денил замръзна. Ами ако причината беше Тайенд? Ако до Лорлън бяха достигнали някакви слухове и той бе решил да запази репутацията му?
Денил се намръщи. Сигурно никога нямаше да узнае истинската причина. Нямаше как просто да отиде и да попита Лорлън.
В този миг забеляза още едно писмо със символа на Гилдията. Вдигна и разпозна резкия почерк на Ротан. Усмихна се, счупи печата и прочете:
До посланик Денил
Не знам кога ще получиш писмото ми. Научих, че си поел на пътешествие. Надявам се да ти е интересно - сигурно се запознаваш с културата на хората, с които ще ти се наложи да работиш в бъдеще. Ако знаех, че сред задълженията на посланика влиза и пътуването в други държави, отдавна щях да зарежа преподаването. Сигурен съм, че ще има какво да ми разкажеш, когато отново ни посетиш.
Имам новини, но ти сигурно вече си ги научил. Вече не съм наставник на Сония. Тя бе избрана от Върховния повелител. Докато всички останали смятат, че й е провървяло, аз въобще не съм доволен. Мисля, че разбираш защо. Освен че изгубих компанията й, останах и с чувството, че нещо не съм довършил. Затова по предложение на Ялдан си намерих нови интереси. Сигурно ще ти е забавно да научиш, че реших да пиша книга за древните магически практики. Преди десет години Акарин започнал подобно проучване. Твърдо съм решил да го доведа до край.
Доколкото си спомням, Акарин е започнал проучването си в Голямата библиотека. Тъй като ти живееш близо до нея, реших да те помоля да я посетиш вместо мен. Ако не разполагаш със свободно време, дали не познаваш някой, на когото да възложиш тази задача? Той трябва да е дискретен, разбира се, тъй като не искам да оставям във Върховния повелител впечатлението, че разследвам миналото му! Затова пък не мога да опиша удовлетворението, което ще изпитам, ако успея там, където той се е провалил. Знам, че ще оцениш иронията.