Сония изведнъж усети, че до нея стои слуга. Дори не го беше чула кога се е приближил. Той й наля вино, заобиколи масата и напълни чашата на Акарин.
Тъй като излизаше рано и се прибираше късно, Сония почти не се срещаше с Такан. А сега, когато го погледна, тя разпозна слугата, който помагаше на Акарин в черния ритуал.
- Как минаха днешните ти занятия, Сония?
Тя се сепна, погледна към Акарин и бързо отмести очи.
- Добре, милорд.
- Какво учихте?
- За магьосническата архитектура. Проектите на лорд Лорен.
- Ах, лорд Лорен. Проучванията ти на университетските проходи сигурно са те запознали с необичайния му подход.
Сония не вдигаше очи. Значи той беше наясно как е преминала почивката й. Да не би да я бе следил? Макар лорд Ларкин я беше уверил, че не е нарушила никакви правила, тя се изчерви, за да прикрие смущението си, Сония отпи глътка вино. То беше ........... силно.
- Как вървят заниманията с лорд Ийкмо?
Тя потрепна. Какво да му отговори? Зле? Ужасно? Унизително?
- Воинските умения не ти допадат.
Това не беше въпрос и Сония реши да не отговаря. Вместо това отпи още една глътка вино.
- Воинските изкуства са много важни. В тях се прилага всичко, което си научила в другите дисциплини. Само в битка можеш да определиш границите на силата си, знанията си и своя Контрол. Ти имаше нужда от допълнителни занятия, защото слабостта ти беше започнала да си личи. Жалко, че Ротан пренебрегна обучението ти в тази област.
Сония се засегна заради себе си и заради Ротан.
- Предполагам, че просто не е виждал смисъл от това - отвърна тя. - Нали не ни застрашава никаква война.
Акарин потупа с пръст по столчето на чашата си.
- Смяташ ли, че е разумно да се забравя за войната в мирни време?
Сония поклати глава, съжалявайки горчиво, че се е намесила в спора.
-Не.
- Нима не сме длъжни да практикуваме Воинските изкуства и да се поддържаме във форма?
- Разбира се, че сме длъжни, но... - Тя се спря. „Защо изобщо споря с него?”.
- Но? - подсказа й той.
- Не е задължително всички магьосници да се занимава с това.
- Наистина ли смяташ така?
Тя мислено се наруга. Защо изобщо си правеше труда да обсъжда това с нея? Едва ли го интересуваше дали тя ще развие добри воински умения. Той просто искаше да я ангажира с нещо, за да не му се меси в работите.
- Може би Ротан е пренебрегнал тази част от обучението ти, защото си жена.
Тя сви рамене.
- Може би.
- А може и да е прав. През последните няколко години няколкото момичета, които пожелаха да се обучават за воини, бяха разубедени. Смяташ ли, че това е правилно?
Тя се намръщи. Той знаеше, че тя не иска да се присъединява към Воините, което означаваше, че просто си търсеше тема за разговор. Ако тя се включеше в обсъждането на темата, дали нямаше да навлезе в опасна територия? Или може би просто трябваше да откаже да говори с него?
Преди да реши дали да му отговори или не, вратата зад Акарин се отвори и Такан влезе с голям поднос в ръце. От него се разнасяше великолепен аромат. Прислужникът подреди купите и чиниите на масата, след това пъхна подноса под мишница и започна да описва подробно всяко ястие.
Стомахът на Сония закъркори от глад. С всяко ароматно вдишване тя усещаше как постепенно се успокоява.
- Благодаря ти, Такан - промърмори Акарин, когато слугата приключи. Такан се поклони и излезе от стаята. Акарин взе голямата лъжица за сервиране и започна да пълни чинията си.
От няколкото официални вечери с Ротан Сония беше научила, че това е традиционният начин на киралийските. Домове да развличат гостите си. Жителите на копторите не хабяха излишно време, за да приготвят храната си и единствените прибори, които използваха, бяха ножовете, каквито всеки носеше със себе си. Киралийската традиция храната да се сервира на малки хапки изискваше по-сериозна подготовка и колкото по-официален беше обядът, толкова по-изискани бяха ястията и приборите.
За щастие Ротан я беше накарал да научи наизуст предназначението на различните вилици, черпачета, щипки и шишове. Ако Акарин си мислеше, че ще я унизи, като я накара да се издаде, че не познава светския етикет, то той грешеше.
Най-напред тя си сложи няколко късчета месо от расук, увито листа от браси5. Когато подхвана едно от късчетата и го сложи в устата си, осъзна, че Акарин я наблюдава с интерес.
Расукът се оказа невероятно вкусен и Сония си бодна още едно парченце. Скоро чинията и се изпразни и тя погледна към следващото блюдо.
Докато опитваше от всички ястия, момичето забрави за всичко останало. Късчета риба, мариновани в пикантен червен сос. Странни топчета, пълнени с подправки и смлян харел6. Големите пурпурни кротове7, които ненавиждаше, бяха покрити със солена хрускава коричка, която ги правеше неустоими.