През живота си не беше яла толкова вкусна храна. Порциите в столовата бяха доста прилични и тя винаги се беше изненадвала на оплакванията на останалите ученици. Сега вече й стана ясно кое не им достигаше.
В стаята влезе Такан. Сония вдигна глава и установи, че Акарин се е нахранил и я наблюдава, подпрял брадичката си с ръка Тя отвърна поглед. Такан събра празните чинии и излезе.
- Как ти се стори обядът?
Сония се усмихна доволно.
- Много беше вкусен.
- Такан е отличен готвач.
- Нима е приготвил всичко сам? - Момичето не можеше да скрие изумлението си.
- Да, макар да си има помощник, който разбърква ястията, за да не загорят.
Такан се върна с малък поднос. Сония наведе глава и усети как устата й се напълва със слюнка. В гъстия сироп проблясваха бледи късчета пачи. Първата лъжичка разкри, че десертът е подправен със сладко вино. Тя ядеше бавно, наслаждавайки се на всяка хапка.
Помисли си, че заради подобна храна си заслужава да изтърпи нежеланата компания.
- Искам да вечеряш с мен тук всеки първоден.
Сония замръзна. Дали не беше прочел мислите й? Или това беше първоначалното му намерение?
- Но аз имам вечерни занятия - възрази тя.
- Такан знае кога започват. Няма да закъснееш.
Тя сведе поглед.
- Всъщност ако те задържа още малко днес, ще закъснееш - добави той. - Свободна си, Сония.
Изпълнена с облекчение, тя едва не скочи от стола, но се олюля и се подпря на масата. Леко замаяна, девойката се поклони и излезе от стаята.
В коридора се спря за миг, за да възстанови равновесието си и дочу тихи гласове от стаята.
- Следващия път й наливай по-малко вино, Такан.
- Десертът беше виновен, господарю.
5 Браси - вид зелен листен зеленчук
6 Харел - дребно домашно животно, отглеждано за месо.
7 Крот - бобено растение с големи алени зърна.
Глава 25
Неочаквани срещи
Трасия и Нарон тръгнаха към стаята за следващия час и Сония въздъхна. Този път с удоволствие би се присъединила към тях, но сега посещаваше само половината занятия със съучениците си. Тя се отправи към малката стаичка, където я чакаше лорд Ийкмо за занятията й по Воински изкуства.
Тя вървеше бавно, усещайки как тъгата я затиска. Арената беше заета от учениците от дневните класове, затова Ийкмо провеждаше уроците си в една защитена с магия стая в Университета. Той я обучаваше на сложни и скучни игри, в които използваха много слаби удари. Предполагаше се, че тези игри трябваше да подобрят реакциите й и да я подготвят за истинските битки.
Когато зави зад поредния ъгъл, тя едва не се сблъска с един магьосник. Без да вдига поглед, тя промърмори извинение.
- Сония!
Щом разпозна гласа, тя погледна към Ротан и усети как сърцето й подскочи. Двамата едновременно се огледаха. Коридорът беше празен.
-Радвам се да те видя. - Той я погледна изучаващо; лицето му бе покрито с бръчки, които тя не помнеше отпреди. - Как си?
Тя сви рамене.
- Горе-долу.
Ротан кимна с мрачно изражение на лицето.
- Как се държи той с теб?
-Почти не го виждам. - Тя се намръщи. - Имам твърде много занятия. Мисля, че такова беше намерението му.
Тя отново погледна през рамо, защото чу приближаващи се стъпки.
- Трябва да вървя. Лорд Ийкмо ме очаква.
-Разбира се. - Той се поколеба. - Според разписанието ми утре ще преподавам на твоя клас.
-Да. - Тя се усмихна многозначително. - Предполагам, че ще изглежда странно, ако ученичката на Върховния повелител не бъде обучавана от най-добрия учител по химия на Гилдията.
Лицето му леко просветна, но той не се усмихна. Тя отстъпи встрани и продължи надолу по коридора. Зад нея не се чуваха никакви стъпки и тя знаеше, че той я гледа как си отива.
Когато зави по друг коридор, Сония си помисли, че той много се е променил. Че е остарял. „Или пък винаги е бил стар, а аз просто не ме съм го забелязвала?” Изведнъж от очите й бликнаха сълзи. Тя се спря и се облегна на стената, мигайки ожесточено. „Не тук! Не сега! Не трябва да губя контрол!” Тя си пое дълбоко дъх и бавно издиша, после повтори.
Из Университета се разнесе звукът на гонга. Тя забърза по коридора с надеждата, че очите й не са зачервени. Докато се приближаваше към стаята на Ийкмо, вратата се отвори и Сония рязко спря, щом зърна познатия черен ръкав.