„Не. Не мога да застана пред него. Не и сега”. Тя рязко се обърна, забърза към близката пресечка и свърна в съседния коридор. Там се спря и надникна зад ъгъла. Чуваше мърморенето на познатите гласове, но не можеше да разбере какво казват.
- Я виж ти. Колко интересно.
Сония рязко се обърна и видя Регин, който стоеше със скръстени ръце в другия край на коридора.
-Мислех си, че ще следваш навсякъде наставника си, а не че ще се криеш от него.
Тя усети как лицето й пламва.
- Какво правиш тук, Регин?
Той се усмихна.
- О, просто минавам.
- Защо не си в час?
- А ти защо не си?
Тя поклати глава. В това нямаше никакъв смисъл.
- Защо ли си губя времето да говоря с теб?
- Защото той е още тук - отвърна Регин и се усмихна лукаво. А теб те е страх да се изправиш пред него.
Тя го изгледа внимателно, обмисляйки възможните отговори Нямаше нужда да отрича очевидното, но все пак беше длъжна да каже нещо.
- Да се боя ли? - Тя изсумтя. - Не повече от теб.
- Нима? - Той се приближи до нея. - Какво чакаш тогава? Гонгът удари и ти закъсняваш. Наставникът ти може да го забележи Отивай... Или ще го повикам и ще му кажа, че се криеш.
Тя яростно прехапа устни. Нима наистина щеше да го извика? Сигурно, ако по този начин можеше да я вкара в беля. Но ако си тръгнеше сега, значи се беше поддала на предизвикателството му.
По-добре така, отколкото да го остави да повика Акарин. Тя завъртя очи, обърна се и тръгна по коридора. В края на коридора се мерна черна фигура и Сония замръзна на място. За нейно огромно облекчение Акарин не я забеляза. Тя чу как стъпките му затихват в далечината. Зад гърба й се разнесе доволно хихикане. Сония се обърна. Регин я наблюдаваше, ухилен до уши.
Тя продължи да върви напред. Защо ли беше толкова доволен, че тя се страхува от Акарин? Сония поклати глава. Естествено, всичко, което я правеше нещастна, му доставяше огромно удоволствие
Но защо той не беше на занятия? Защо ли изобщо се намираше в тази част на Университета?
Нима я следеше?
Лорлън отвори вратата на кабинета си. Студеният полъх на вятъра отнесе в коридора всички писма, които бяха напъхали под вратата му в негово отсъствие. Когато видя купчинката, той въздъхни и с леко магическо усилие ги плъзна обратно в кабинета си.
После затвори вратата и се затътри към креслото си.
- Днес не си в особено добро настроение.
Лорлън подскочи стреснато и погледна към собственика на гласа. На креслото до стената седеше Акарин. Очите му проблясваха в полумрака.
Как беше успял да влезе тук? Лорлън погледна към Акарин, изкушен да му поиска обяснение, но замълча, след като срещна спокойния и насмешлив поглед на приятеля си. Вместо това накара писмата да се издигнат на бюрото му и започна да ги преглежда.
- Какво те безпокои, приятелю?
Лорлън сви рамене:
-Пийкин и Девин се опитват да си прегризат гърлата, Гарел иска да позволя на Регин да поднови заниманията си с Болкан, а Джерик току-що ми предаде, че лейди Тия настойчиво моли да й бъде назначен помощник.
-Убеден съм, че с лекота ще разрешиш всички проблеми, Разпоредителю.
Лорлън прехапа устни.
-Какво ще ме посъветва Върховният повелител? - попита той със същия насмешлив тон.
Акарин се усмихна.
-Ти познаваш нашето семейство по-добре от мен. - Той замислено присви устни. - Кажи „да” на Гарел, „не” на лейди Тия, а що се отнася до Девин... идеята му да построим отново Наблюдателницата, за да я използва за метеорологични проучвания, не е чак толкова глупава. Това ще допадне на капитан Арин. Още откакто кралят го назначи за военен съветник, той ме засипва с молби да укрепим Външната стена.
Лорлън се намръщи.
-Шегуваш ли се? Този строеж ще ни отнеме ужасно много време и сили. Много по-добре би било... - той се сепна. - Да кажа „да” на Гарел ли? Искаш наказанието на Регин да свърши половин година по-рано?
-Нали не смяташ, че ще продължи да тормози Сония? Момчето има талант. Жалко ще е, ако го оставим да се похаби.
Лорлън леко кимна.
-Това... ще смекчи унижението, че съперницата му е избрана от Върховния повелител.
- Болкан ще се съгласи с теб.
Лорлън остави писмата на бюрото и седна в креслото си
- Не си дошъл при мен заради това, нали?
Дългите пръсти на Акарин забарабаниха по облегалките на креслото.
- Не. - Той погледна замислено Лорлън. - Има ли начин да отстраним Ротан от занятията му с класа на Сония, без да предизвикаме подозрения?