Лорлън въздъхна:
- Наложително ли е?
Лицето на Акарин помръкна.
- Да. Наложително е.
Сония едвам се влачеше по коридора. Сутрешните занятия с лорд Ийкмо бяха преминали ужасно. След срещата с Ротан и сблъсъка с Регин тя въобще не можеше да се съсредоточи. На следващите занятия не можа да запомни имената на лекарствените растения, вечерта се беше почувствала толкова изморена, че едва не заспа в часа по математика.
Общо взето изобщо нямаше да й е мъчно, когато денят приключеше.
Тя се опитваше да разбере защо Регин беше толкова доволен от своето откритие. Разбира се, можеше просто да се радва, че се е чувства зле заради смяната на наставника й.
„И какво от това? - помисли си тя. - Не ме интересува какво си мисли, стига да ме остави на мира”.
Но дали щеше да я остави на мира? Ако разбереше, че тя няма намерение да се оплаква на Акарин, той отново щеше да започне да я тормози. Естествено, трябваше да се старае да го прави скришом, за да не забележат другите магьосници.
С крайчеца на окото си тя зърна някакво бързо движение, не успя да отскочи. Нечия ръка се уви около врата й, а друга я хвана през кръста. Сония за малко да падне заедно с нападателя си, но той не отслаби хватката си. Девойката се опита да се освободи, но бързо разбра, че няма да се справи.
Внезапно си спомни хватката, на която я беше научил Сери. Споменът беше толкова ярък, че гласът му проехтя в главата й...
Ако те нападнат изотзад, запъни краката си - аха, точно така и протегни се назад...
Захватът отслабна и нападателят се строполи на пода. Сония въздъхна с облекчение, но веднага се напрегна - човекът ловко се претърколи и скочи отново на крака. Тя отскочи разтревожено назад и посегна към ножа си, какъвто нямаше... но изведнъж се спря и изненадано се вторачи в нападателя си.
Облечен в обикновени дрехи, лорд Ийкмо изглеждаше странно непознат. Едноцветната риза без ръкави разкриваше изненадващи мускулестите му ръце. Той ги скръсти на гърдите си и кимна.
- Така си и мислех.
Сония не сваляше поглед от него, но изненадата й бавно преминаваше в раздразнение.
Воинът се усмихна.
-Може би успях да открия източника на проблемите ти, Сония.
Тя преглътна една гневна забележка.
- И какъв е той?
-Първата ти реакция на нападението бе чисто физическа. Научила си тази защитна маневра в копторите, нали?
Тя неохотно кимна.
- Някой занимавал ли се е с теб?
-Не.
Той се намръщи:
- Но все пак някой трябва да ти го е показал?
- Приятели.
-Приятели? Млади хора, като теб? Или някои от по-възрастните?
-Една стара блудница ми показа веднъж как да използвам ножа си, ако се окажа... в определена ситуация.
Той повдигна вежди.
-Разбирам. Уличен бой. Защитни маневри. Нищо чудно, че първо използваш тях. Тях познаваш най-добре и знаеш, че са ефективни. Това трябва да се промени.
Той й махна с ръка да го последва и бавно тръгна по коридора.
- Трябва да се научиш да реагираш магически, а не физически. - каза той. - Разработвам упражнения, които могат да ти помогнат. Трябва да те предупредя, че процесът може да е бавен и труден, но ако не се отчайваш, до края на годината ще се научиш да използваш магията, без да се замисляш.
-Без да се замислям?-повтори Сония. - Другите учители говорят точно обратното.
- Разбира се. Защото другите ученици използват свободно магията, когато трябва и когато не трябва. Те трябва да се учат на сдържаност. Но ти не приличаш на обикновен ученик и към теб не бива да се прилагат обичайните методи.
Сония обмисли думите на Ийкмо. Те звучаха убедително. Изведнъж през главата й мина друга мисъл:
- Откъде знаете, че първоначално не съм си помислила да използвам магия, но след това не съм размислила?
- Знам, че действаше инстинктивно. Потърси ножа си. Дори не се замисли, нали?
- Да, но това е друго. Когато някой ме нападне по този начин, знам, че наистина иска да ме нарани.
- Значи и ти си готова да го нараниш?
Сония кимна.
- Разбира се.
Той повдигна изумено вежди.
- Обикновеният човек не трябва да бъде съден за убийство при самозащита, но ако магьосник убие немагьосник, това е престъпление. Когато човек има силата да се защити, значи няма оправдание за убийството, независимо какви са намеренията на нападателя му - дори да е магьосник. Когато се сблъскаш с подобно нападение, първата ти работа трябва да е да издигнеш защитна бариера. Това е още една добра причина да промениш първоначалната си реакция от физическа на магическа.