Когато стигнаха до главния коридор, Ийкмо се усмихна и я потупа по рамото.
- Не се справяш чак толкова зле, колкото си мислиш, Сония. Ако ме беше нападнала с магия или просто беше замръзнала на място и беше започнала да крещиш, тогава щях да остана разочарован. Вместо това ти запази спокойствие, бързо прецени ситуацията и в резултат на това аз се озовах на пода. Което според мен е впечатляващо начало. Лека нощ.
Тя се поклони и продължи да го гледа, докато той се отдалечаваше по коридора към жилищните помещения на магьосниците. После се обърна и тръгна в противоположната посока.
„Когато човек има силата да се защити, значи няма оправдание за убийството, независимо какви са намеренията на нападателя му - дори да е магьосник”. Ала когато бе потърсила ножа си, тя знаеше, че е готова да убие. Тогава това й се струваше напълно естествена реакция, но сега...
Независимо от причината, ако някой магьосник умишлено ранеше или убиеше друг човек, дори без да използва магия, наказанието щеше да е сурово. Тя нямаше намерение да прекарва остатъка от живота си в затвора, с блокирани магически сили. Ако инстинктивната й реакция беше да убива, най-добре беше колкото се може по-скоро да се отучи от това.
А и за какво й бяха защитните хватки, които беше научила в копторите? Едва ли щеше да й се наложи да използва нож в битките. Тя потрепери и си помисли, че ако някога в бъдеще й се наложеше да се защитава от нещо, то това щеше да е магия.
Глава 26
Ревнив съперник
Докато каретата се отдалечаваше от Дома на Гилдията, Денил се опита да се сети за всичко, което знаеше за бел Аралад. Вдовица на средна възраст, тя беше глава на една от най-богатите фамилии в Елийн. Четирите й деца - две дъщери и двама синове - си бяха намерили съпрузи от могъщи фамилии. Макар самата бел никога да не се бе омъжила повторно, за любовните й похождения се носеха легенди.
Каретата направи завой, забави ход и спря. Денил погледна през прозореца и видя дълга редица разкошно украсени каляски.
- Колко хора ще присъстват на този прием? - попита той. Посланик Еренд вдигна рамене:
- Триста, четиристотин души.
Впечатлен, Денил започна да брои каретите. Краят на редицата се губеше от погледа му. Предприемчиви търговци се разхождаха пред прозорците на каретите и предлагаха стоките си - вино, сладки, питки. Музиканти и улични акробати демонстрираха майсторството си. Най-изкусните от тях се задържаха по-дълго пред каретите скучаещите придворни се радваха на развлеченията и монетите се лееха като река.
- Ако бяхме тръгнали пеша, щяхме да стигнем по-бързо - каза Денил. Еренд се усмихна:
- Възможно е, но нямаше да стигнем далеч. Някой от познатите ни сигурно щеше да ни предложи да ни откара и нямаше ди е учтиво да откажем.
Той си купи малка кутия със сладки, почерпи Денил и се впусна в описание на предишните балове и приеми у бел Аралад. В такива моменти Денил искрено се радваше, че Първият посланик бе елийнец по произход и можеше да му обясни местните обичаи. Денил с изненада научи, че на приемите допускат и малки деца.
-Забележете, че в Елийн се отнасят по особен начин към децата - предупреди го Еренд. - Когато са малки, обичаме да ги глезим. За съжаление те могат да са истинска напаст за магьосниците и очакват от нас да им изнасяме представления.
Денил се усмихна.
-Всички деца смятат, че основната задача на магьосниците е да ги развличат.
След доста време вратата на каретата най-после се отвори и двамата се озоваха пред типичното капийско имение. Посрещнаха ги добре облечени слуги, които ги преведоха през голяма аркада към огромен вътрешен двор. Планът на сградата напомняше на Денил за кралския дворец. В двора беше прохладно и гостите нетърпеливо се стичаха към вратите в отсрещния му край.
Зад тях се разкри просторна кръгла зала, пълна с народ. Светлината от няколкото огромни полилеи се отразяваше в ярките пъстроцветни облекла. Гласовете отекваха в куполообразния таван и смесеният аромат от цветя, плодове и подправки замайваше главите.
Хората извръщаха глави към входа, но само, за да зърнат кой влиза. Присъстваха демове и бели от всякакви възрасти. Сред тях се забелязваха и няколко магьосници. Деца, облечени в миниатюрни версии на дрехите на възрастните, тичаха наоколо или се тълпяха около пейките. Навсякъде се виждаха облечени в жълто прислужници, които носеха отрупани с храна и питиета подноси.
-Тази бел Аралад трябва да е забележителна жена - промърмори Денил. - Ако някой събере на едно място толкова много членове на киралийските домове - с изключение на приемите при краля, разбира се - до час всички ще са се хванали за мечовете.