-Да - съгласи се Еренд. - Но тази вечер няма да има никакви оръжия, Денил. За нас, елийнците, думите са много по-остри от мечовете. И не цапат обзавеждането.
Широко стълбище водеше към горната галерия. Денил погледна нагоре и забеляза Тайенд, който го наблюдаваше, облегнат на парапета. Младият учен леко му кимна. Сподавяйки с усилие усмивката си, Денил му се поклони официално.
До Тайенд стоеше атлетичен младеж. Той забеляза кимването на спътника си и се намръщи, но когато погледна надолу и забеляза Денил, очите му се разшириха от изненада и той бързо отмести поглед встрани.
Денил се обърна към Еренд. Посланикът се обслужваше със съдържанието на един поднос.
- Опитайте от тези - подтикна го той. - Превъзходни са.
- И какво ще правим сега? - попита Денил, взимайки си едно от сладките ароматни рулца.
- Ще се смесим с тълпата. Не се отделяйте от мен и аз ще ви представям на хората.
През следващите няколко часа Денил следваше плътно колегата си из стаята и се опитваше да запомни имената и титлите. Еренд го предупреди, че няма да има официален обяд - според последната мода гостите се гощаваха с деликатесите от подносите. Денил получи чаша вино, която постоянно се оказваше пълна до ръба. За да запази съзнанието си ясно, Денил успя да се промъкне до един поднос и бързо да се отърве от чашата.
Когато към него се приближи една жена с богато украсена жълта дреха, Денил веднага разбра, че това е домакинята. В сравнение с портрета, който той бе разгледал, преди да дойде на приема, на лицето й се бяха появили още бръчици, но ясните умни очи свидетелстваха, че пред него се намира онази същата неповторима бел, за която беше слушал толкова много.
- Посланик Еренд - рече тя и леко се поклони. - А това трябва да е посланик Денил. Благодаря ви, че почетохте празника ми.
- Ние ви благодарим за поканата - отвърна Еренд и леко кимна с глава.
- Как бих могла да организирам прием, без да включа Посланиците на Гилдията в списъка с гостите? - каза тя, усмихвайки. - Никой не може да се сравни с магьосниците по добри маниери и умение да водят разговор. - Тя се обърна към Денил. - Кажете ми, посланик Денил, харесва ли ви престоят в Капия?
- О, да - отвърна Денил. - Прекрасен град.
Разговорът продължи в този дух още няколко минути. После към тях се присъедини още една дама, която въвлече Еренд в разговор. Бел Аралад възкликна, че краката я болят от умора и двамата с Денил се оттеглиха на една пейка, поставена в ниша в стената.
- Научих, че сте започнали проучване на древната магия – каза тя.
Денил я погледна изненадано. Двамата с Тайенд се бяха разбрали да обсъждат обекта на тяхното проучване единствено с библиотекаря Иранд, но беше напълно възможно интересът им да е бил забелязан от някой, с когото са се сблъскали по време на пътуването си. Или пък Тайнед беше решил, че това не трябва да се пази в тайна, след като вече не събираха информация за Лорлън, а просто „помагаха” на Ротан за книгата му?
В такъв случай всяко отричане щеше да предизвика подозрения.
- Да - отвърна той. - Това е мое хоби.
- Намерихте ли нещо ново и вълнуващо?
Той сви рамене.
- Нищо чак толкова вълнуващо. Просто много книги и свитъци, написани на древни езици.
- Но нали пътувахте до Лонмар и Вин? Не може да не сте научили някои интересни истории.
Той предпочете да отговори завоалирано:
- Видях свитъци в Лонмар и гробници във Вин, но те не бяха кой знае колко по-интересни от плесенясалите стари книги, които съм чела досега. Страхувам се, че ще ви отегча, ако започна да ви ги описвам подробно - какво ще кажат хората, която забележат, че с приказките си новият посланик е приспал домакинята на собствения й прием?
- Това трябва да бъде избегнато на всяка цена! - Тя се засмя, но погледът й се замъгли. - Ах, тази тема ми навява приятни спомени. Преди много години вашият Върховен повелител също се интересуваше от древната магия. Той беше такъв красавец. Тогава още не беше Върховен повелител, разбира се. Можеше да говори с часове за древната магия, а аз го слушах и кимах, само за да имам възможността да му се полюбувам.
Ето значи каква е била причината за нейния интерес! Дени се усмихна:
- За ваше щастие аз знам отлично, че далеч не съм такъв красавец, че да компенсирам скучните приказки за проучванията ми.
Тя се усмихна и очите й проблеснаха.
- Не сте красавец? Не бих се съгласила с вас. Други хора твърдят точно обратното. - Тя замълча и лицето й придоби замислено изражение. - Но не си мислете, че Върховният повелител се е държал грубо с мен. Да, аз можех да го слушам с часове, но това се случваше твърде рядко. Той присъства на приема по случай рождения ми ден, но скоро след като се върна от Вин, той отпътува за планините и повече не го видях.