Планините ли? Това беше нещо ново.
- Да му предам ли поздрави от вас, бел? - предложи той.
- О, съмнявам се, че ме помни - отвърна тя и махна с ръка,
- Глупости! Никой мъж не може да забрави вашата красота, дори ако само я е зърнал.
Тя се усмихна кокетно и леко го тупна по рамото.
- Харесвате ми, посланик Денил. А сега ми кажете: какво мислите за Тайенд от Тремелин? Той ви придружаваше по време на пътуването, нали?
Тя го наблюдаваше внимателно изпод гъстите си черни ресници. Денил си спомни какво се бяха договорили с Тайенд.
- А, помощникът ми ли? Много полезен човек. Има невероятна памет, а познанията му по древните езици са впечатляващи.
Тя кимна.
- А какъв ви се струва като човек? Приятно ли е да се пътува с него?
- Да. - Денил се намръщи. - Макар от него да не става добър пътешественик. Никога не съм виждал човек, който толкова да страда от морска болест.
Бел Аралад го погледна замислено.
-Казват, че той има доста необичайни интереси. Мнозина, особено дамите, го намират за малко... безинтересен.
Денил леко кимна.
-Естествено, че прекарването дни наред под земята, заобиколен от книги и говорейки мъртви езици, няма да го направи особено привлекателен за жените. - Той я погледна пресметливо. - Да не би да се правите на сватовница, бел Аралад?
Тя се усмихна закачливо.
- И какво, ако е така?
- Тогава държа да ви предупредя, че не познавам достатъчно добре Тайенд, за да ви бъда от полза. Дори и да въздиша по някоя придворна красавица, той умее да го скрива много добре.
Тя отново се поколеба.
-В такъв случай да го оставим на мира - кимна тя. - Понякога сватовничеството се превръща в лош навик, също като клюките. Ах, ето го и дем Дорлини. Надявах се да дойде, искам да го питам нещо.
Тя се изправи. - За мен беше истинско удоволствие да разговарям с вас, посланик Денил. Надявам се някой ден да се видим отново.
- За мен ще бъде чест, бел Аралад.
След няколко минути Денил разбра, колко е опасно да остава сам на елийнски прием. Веднага го заобиколиха три малки момиченца, изцапали дрешките си с храна. Той продължи да ги развлича с илюзии, докато родителите им не го спасиха. След това стана и тръгна към Еренд, но чу как някой го вика по име и се спря.
Когато се обърна, видя че към него се приближават Тайенд и атлетичният мъж.
- Тайенд от Тремелин.
-Посланик Денил. Това е Велен от Генард. Мой приятел - рече Тайенд.
Устните на младия мъж се разтеглиха в усмивка, която обаче не стигна до очите му. Той се поклони вдървено и неохотно.
-Тайенд ми разказа за пътешествията ви - каза Веленд. - Не мисля, че Лонмар би ми допаднал.
- Климатът на Лонмар по принцип е непоносимо горещ - отбеляза Денил, - но съм сигурен, че човек може да свикне с него, ако поживее поне половин година там. Вие също ли сте учен?
- Не - отвърна младият човек. - Аз се интересувам от фехтовка и изобщо от оръжия. Вие фехтувате ли се, посланик?
- Не - отвърна Денил. - Щом бъдат приети в Гилдията, младежите обикновено се отказват от подобни развлечения, пpoсто времето не им стига. - Фехтовка, значи. Може би затова този млад човек не му беше допаднал още от пръв поглед. Твърде много му напомняше за Фергън. Той също харесваше оръжията.
- Намерих няколко книги, които може би ще представляват интерес за вас, посланик - съобщи Тайенд с делови тон. Докато му описваше книгите, възрастта им и съдържанието, Денил забеляза как Веленд пристъпва от крак на крак и оглежда тълпата. Най-накрая той прекъсна Тайенд.
- Извинете ме, Тайенд, посланик Денил. Трябва да поговоря с един човек.
Докато мъжът се отдалечаваше, Тайенд се усмихна закачливо.
- Знаех си, че съвсем лесно ще успея да се отърва от него. Той замълча за миг, докато край тях преминаваше една двойка, след което се върна към деловия тон. - Преглеждахме старите книги, но аз реших, че трябва да проверя и няколко по-нови. Понякога, някой дем почине, семейството му изпраща в библиотеката дневниците му и гостните книги. В един такъв дневник открих интересни забележки за... да речем, че не искам да навлизам в подробности, но от тези записки стигнах до извода, че мога да намеря доста интересни неща в личните библиотеки на други демове. Но не съм сигурен кои са тези демове и къде живеят.
- Някой от тях живее ли в планината? - попита Денил