Очите на Тайенд се разшириха.
- Неколцина. Защо питате?
Денил снижи гласа си.
- Нашата домакиня си припомни за един млад магьосник, който присъствал на партито по случай рождения й ден преди десет години.
-Аха.
-Да. Аха. - Денил забеляза, че Веленд се приближава към тях и се намръщи. - Приятелят ви се връща.
-Той не ми е точно приятел - поправи го Тайенд. - По-скоро е приятел на приятел. Той ме доведе на приема.
Веленд имаше лека походка, напомняща за лимек - хищно куче, което тормозеше фермерите и понякога убиваше пътници в планината. За голямо облекчение на Денил мъжът се спря да поговори с друг придворен.
-Трябва да ви предупредя - додаде Денил, - че бел Аралад може да се опитва да ви намери някоя млада дама.
- Едва ли. Тя ме познава твърде добре.
Денил се намръщи.
-Чудя се тогава какви бяха тези коментари за привличането ви към жените?
-Най-вероятно ви е изпитвала, за да види какво знаете за мен. Какво й отвърнахте?
-Че не ви познавам достатъчно добре, за да знам дали харесвате някого.
Тайенд повдигна вежди.
-Разбира се, че не знаете - рече тихо той. - Кажете, ще ви притеснява ли, ако ви кажа, че има такъв човек?
-Да ме притеснява ли? - Денил поклати глава. - Не... всъщност може би зависи кой е той. Да разбирам ли, че наистина има?
-Може би - усмихна се закачливо Тайенд. - Но няма да ви го издам... все още.
Заинтригуван, Денил погледна над рамото на Тайенд към Велвид. Не може да бъде... Забеляза, че някой в тълпата му маха с ръка, когато разпозна лицето на Еренд, Денил му кимна.
- Посланик Еренд ме вика.
Тайенд кимна:
-А мен ще ме обвинят, че съм безумно скучен, ако прекарам вечерта в обсъждане работата ми. Ще се видим ли скоро в библиотеката?
-След няколко дни. Може би ще се наложи да планираме още едно пътуване.
Сония прокара пръсти по кориците на книгите, намери пролука и пъхна в нея липсващото томче. Другата книга, която държеше, беше дебела и тежка. Тя се досети, че мястото й е на рафтовете в другия край на библиотеката, пъхна я под мишница и тръгна натам.
- Сония!
Сония сви в съседната пътечка и се приближи до бюрото на лейди Тия.
- Какво има, милейди?
-Пристигна послание за теб - каза библиотекарката. - Върховният повелител иска да те види в тренировъчната стая на лорд Йикмо.
Сония кимна, опитвайки се да прикрие притеснението си. Устата й беше пресъхнала. Какво искаше Акарин? Демонстрация?
- Тогава по-добре да вървя. Искате ли да дойда отново утре вечер?
Лейди Тия се усмихна.
-Ти си като сбъдната мечта, Сония. Никой няма представа колко труд влагам в поддържането на това място. Но ти сигурно имаш много за учене.
-Мога да пожертвам час-два. Освен това така научавам кой къде е и го намирам по-лесно.
Библиотекарката кимна.
-Ако имаш свободно време, с удоволствие приемам помощта ти. - Магьосницата я заплаши с пръст. - Но не искам хората да говорят, че отвличам избраницата на Върховния повелител от уроците й.
-Няма. - Сония остави книгата, взе кутията си и отвори вратата. - Лека нощ, лейди Тия.
Университетските коридори бяха тихи и спокойни. Сония тръгна към стаята на лорд Ийкмо.
С всяка крачка усещаше как страхът й нараства. Лорд Ийкмо не обичаше да преподава вечер. Виндският магьосник обясняваше това с религиозните обичаи в своята страна. Всъщност той не можеше да откаже на Върховния повелител.
Но вече беше доста късно дори за вечерни занятия. Може би Акарин имаше друга причина да я потърси? Може би лорд Ийкмо въобще нямаше да е там...
Тя стреснато подскочи, когато от един страничен коридор пред нея изскочи някакъв ученик. Когато се опита да го заобиколи, той й прегради пътя. Зад гърба му застанаха още трима.
- Здравей, Сония. Получи ли съобщението ми? - Сония се обърна и изтръпна. В коридора стоеше Регин, заедно с група ученици и блокираше пътя й. Тя разпозна неколцина от предишния й клас, но останалите почти не й бяха познати. Тогава осъзна, че те са от по-горните класове. Всички я гледаха студено и тя си спомни коментарите от предишния ден, преди занятията да бъдат подновени. След като толкова много хора смятаха, че тя не заслужава да бъде избрана от Върховния повелител, Регин с лекота бе успял да убеди неколцина от тях да се присъединят към него.
- Горката Сония - провлачи глас Регин. - Избранице на Върховния повелител, сигурно си ужасно самотна. Нямаш никакви приятели. Няма с кого да си играеш. Решихме, че имаш нужда от малко компания. Може би да поиграем някоя игричка. - Той погледна към едно от по-големите момчета. - На какво да играем?