Момчето се ухили.
- Първата ти идея ми хареса, Регин.
- Значи ще си поиграем на „Прочистване”? - Регин сви рамене. - Тъкмо ще се поупражняваме добре за онова, което ни чака за в бъдеще. Но се боя, че ярките фойерверки и защитните бариери ще се окажат недостатъчни, за да прочистим Университета от този вредител. - Той погледна Сония с присвити очи. - Ще трябва да вземем по-убедителни мерки.
Сония усети как я изпълва гняв, но когато Регин вдигна ръка, тя го погледна изумено. Той нямаше да се осмели да нанесе удар. Не и тук. Не и в Университета.
- Няма да посмееш...
Той се ухили.
- Така ли мислиш? - От дланта му се изстреля светлинен лъч и Сония бързо издигна бариера. - Какво смяташ да направиш по въпроса? Да кажеш на наставника си? Някак си съм сигурен, че няма да го направиш. Мисля, че се страхуваш от него.
Регин се приближи до нея и бялата магия изригна и от двете му длани.
- Откъде си толкова сигурен? - рече тя. - Ами ако някой ни види да се бием в коридора? Знаеш какви са правилата.
- Не мисля, че някой ще ни види - подсмихна се Регин. - Проверихме навсякъде. Тук няма никой. Дори лейди Тия си тръгна от библиотеката.
Сония отбиваше с лекота ударите му. Няколко силни удари и тя щеше да го спре. Но успя да устои на изкушението, припомняйки си лекцията на Ийкмо за моралното задължение на магьосниците да не нараняват никого.
- Извикай наставника си, Сония - подтикна я той. – Повикай го да те спаси.
Тя усети как я побиват студени тръпки, но не им обърна внимание.
- Да ме спаси от теб ли, Регин? Заради това не си струва да притеснявам Върховния повелител.
Той огледа учениците, които се бяха събрали около него.
- Чухте ли това? Тя си мисли, че не заслужаваме вниманието на Върховния повелител. Най-добрите от Домовете и някаква си крадла от копторите? Нека й покажем кой е по-достойният. Започвайте!
Той отново нанесе удар. Този път тя усети едновременна атака и откъм гърба й. Огледа се и видя Кано и Исле в бойни позиции Но останалите ученици се спогледаха. На лицата им беше изписано съмнение.
- Нали ви казах, че няма да го извика - рече Регин между ударите.
Ала по-големите ученици продължаваха да се колебаят.
- Ако го направи - додаде Регин, - аз поемам отговорността. Готов съм да го направя, само за да ви го докажа. Какво имате за губене?
Сония усети нови удари, погледна през рамо и видя, че към групичката са се присъединили нови ученици. Нужна й беше повече сила, за да поддържа щита си. Тя се огледа. Може би трябваше да се опита да си пробие път към главния коридор. Пристъпи напред, принуждавайки Регин и приятелите му да отстъпят.
- Ако не се присъедините към нас сега - извика Регин на все още колебаещите се ученици, - тя ще се измъкне. Вече успя да вземе онова, което е наше по право и й се размина! Трябва да я поставите на мястото й или цял живот ще трябва да се кланяте на това момиче от копторите!
Макар и неохотно, учениците, които стояха зад него, пристъпиха напред и я атакуваха със силови удари. Вървенето под дъжд от силови удари беше доста по-трудно. Тя успя да направи няколко крачки, но това й струваше много.
Спря се и премисли стратегията си. Щеше ли да има достатъчно сила, за да стигне до коридора? Не беше сигурна. По-добре бе да пази силата си, с надеждата, че те скоро ще се изморят и тогава ще успее да се измъкне.
Освен ако тя не се измореше първа.
За да намали размера на бариерата си, Сония се облегна на стената. Атаката продължаваше и тя се зачуди каква ли е целта й. Тя предполагаше, че Регин е събрал толкова голяма група, за да има по-голяма публика - и защита, ако тя решеше да отвърне на удара му. Нима се надяваше, че ще успее да я изтощи? Ако беше така, какво смяташе да направи след това? Да я убие? Едва ли беше готов да отиде в затвора, заради някакво си момиче от копторите. Не, сигурно възнамеряваше да я изтощи твърде много, за да не може да се справи със занятията си на следващия ден.
Ударите отслабваха, но тя с тревога установи, че и нейната сила започва да се изчерпва. До самия край нямаше да бъде ясно кой ще победи... Щитът й потрепери и Регин вдигна ръка.
- Спрете!
Ударите секнаха. В настъпилата тишина Регин се обърна към останалите и се ухили.
- Видяхте ли? Хайде сега да я поставим на мястото й!
Когато отново се обърна към нея, тя видя злобните проблясъци в очите му и осъзна, че изтощаването й е било само първата част от плана му. Съжали, че не е продължила да си проправя път към главния коридор. Но ако го беше направила, нямаше да стигне много далеч.
Регин отново нанесе предпазлив удар по бариерата й. Един по един и останалите продължиха внимателния обстрел. Повечето от ударите бяха слаби, но продължавайки да черпи от силата си, и да поддържа бариерата, тя осъзна, че е обречена. Дори да изчерпеха докрай магическата си сила, десетима от тях можеха да я измъчват и без помощта на магия.