- Регин беше, нали?
Очите й се разшириха от изумление. Той съзря стаената предпазливост и кимна.
- Не се тревожи, няма да кажа на никого, освен ако сама не поискаш. Ако искаш, ще разкажа на Акарин какво се е случило. - Ако го подслушваше, то значи вече знаеше. Той хвърли един поглед към пръстена и бързо отвърна глава.
Тя поклати глава.
- Не. Недейте. Моля ви.
Разбира се. Тя не искаше Акарин да знае.
- Стана неочаквано - додаде тя. - Вече ще стоя далеч от тях. Лорлън леко кимна.
- Добре, а ако не успееш, винаги можеш да ме повикаш на помощ.
Крайчетата на устата й се извиха в крива усмивка, след което тя си пое дълбоко дъх и започна да се изправя.
- Почакай. - Тя се спря и той я хвана за ръката. - Ето - каза той.- Това ще ти помогне.
Лорлън внимателно изпрати лек енергиен лечителски поток през дланта си към тялото й. Тя го усети и очите й се разшириха. Той не възстанови силата й, но облекчи физическото изтощение. Раменете й се изправиха и бледността от лицето й изчезна.
- Благодаря ви - каза тя. Изправи се, погледна към седалището на Върховния повелител и раменете й отново се отпуснаха.
- Няма да е винаги така, Сония - каза тихо той.
Тя кимна.
- Лека нощ, Разпоредителю.
- Лека нощ, Сония.
Той я изпрати с поглед, докато тя бавно се отдалечаваше. Надяваше се, че уверението му ще се осъществи, само че не знаеше как.
Глава 27
Полезна информация
Лейди Тия отвори вратата на Магьосническата библиотека. Сония вдигна сандъчето с книги, внесе я вътре и я остави на бюрото на лорд Джулен. Лейди Тия внесе своето сандъче. Сония огледа полутъмната зала.
- Отдавна не съм идвала тук.
Тия започна да вади книгите от сандъчетата.
- Защо?
-„Учениците не се допускат вътре, освен ако не са придружаване от магьосник ”.
Библиотекарката се изкиска.
-Трудно ми е да си представя наставникът ти да се мотае наоколо и да те наглежда. Всъщност дори не е нужно да искаш разрешението му. Сега можеш да ходиш сама, където поискаш.
Сония примигна изненадано.
- Дори тук?
-Да, но не забравяй, че сега си дошла да ми помогнеш. - Библиотекарката извади няколко книги и очите й проблеснаха. Сония ги взе и тръгна след нея към стелажите в дъното на залата, а след това през една малка врата в другата зала, където никога не беше влизала досега. В средата й имаше още рафтове, но покрай стените бяха подредени шкафове и сандъци.
- Това хранилище ли е?
-Да. - Тия започна да подрежда книгите по рафтовете. - Това са копия на учебниците от Ученическата библиотека. Когато старите се прокъсат, оттук взимаме други за подмяна. А в сандъците се съхраняват оригиналите.
Тия взе книгите от ръцете на Сония и тръгна към дъното на стаята. Двете минаха покрай един голям, тежък скрин, пълен с всевъзможни книги, от огромни томове до миниатюрни издания и купчини от свитъци. Стъклените вратички бяха подсилени с метална мрежа.
- А тук какво има?
Библиотекарката се обърна и очите й проблеснаха.
-Тук са оригиналите на най-старите и най-ценни книги и карти на Гилдията. Те са твърде крехки, за да бъдат използвани. Виждала съм някои техни копия.
Сония надникна през стъклото.
- Някога разглеждали ли сте оригиналите?
Тия се приближи до Сония и погледна към книгите.
-Не, вратите са заключени с магия. Когато Джулен беше още млад, главният библиотекар му предостави достъп до книгите, но Джулен никога не го е отварял за мен. Веднъж ми каза, че тук се съхранява планът за проходите под Университета.
-Проходите? - Сония си спомни как лорд Фергън беше завързал очите й и я беше превел през подземието, където беше заключил Сери.
-Казват, че земята под сградите на Гилдията е просто надупчена с подземни проходи. Сега никой не ги използва, макар да си мисля, че наставникът ти го прави, тъй като има навика да се появява и да изчезва на най-неочакваните места.
- И тук има карта?
- Така твърди Джулен, но подозирам, че просто ме дразни с това.
Сония стрелна Тия с поглед.
- Дразни ви?
Библиотекарката се изчерви и наведе очи.
- Беше отдавна, когато бяхме още млади.
-Не мога да си представя, че лорд Джулен някога е бил млад -каза Сония и тръгна след Тия към дъното на стаята. - Той е толкова строг и непристъпен.
Тия спря до един сандък, взе книгите от Сония и ги прибра вътре.
- Хората се променят - каза тя. - За съжаление той се изпълни с мисълта за собствената си важност, сякаш да си библиотекар е сравнимо с това да си Повелител на воините, например.