Момчетата започнаха да си шепнат на звучния си роден език. Влезе още един ученик - киралийско момче с черни кръгове под очите. Той седна и мълчаливо се вторачи в чина си.
В това момче имаше нещо странно. Сония усещаше магическа аура около него, но тя пулсираше неравномерно, на моменти силно, а на моменти съвсем изчезваше. Девойката не искаше да го притеснява, затова отмести поглед от него. Докато учениците не усвояха първо и второ ниво на контрол, от тях можеха да се очакват всякакви странности.
Преди да успее да се върне към книгата, вниманието й беше привлечено от някакъв смях откъм коридора. В стаята влязоха още петима ученици, липсваше само Регин. Оставени без надзор, учениците обикаляха из стаята, сядаха по чиновете и разговаряха на малки групи. Сония чувстваше остро тяхното магическо присъствие.
Никой не дойде при нея. Тя почувства едновременно и облекчение, и разочарование. Помисли си, че те просто не знаят какво да очакват от нея и затова я избягват. Налагаше се тя да направи първата крачка към сприятеляването. Иначе можеха да решат, че тя просто иска да стои далеч от тях.
Наблизо седна симпатично елийнско момиче, което потриваше слепоочията си. Сония си спомни, че Ротан винаги получаваше главоболие по време на упражненията за Контрол и се зачуди дали момичето ще оцени малко съчувствие. Бавно, опитвайки се да изглежда уверена, тя стана от мястото си и се доближи до чина на момичето.
- Не е лесно, а? - осмели се да попита Сония.
Момичето изненадано я стрелна с поглед, после сви рамене и отново заби поглед в чина си. След като отговор не последва, Сония усети как стомахът й се присвива от притеснение, че момичето просто я е игнорирало.
- Тя не ми харесва - изрече внезапно момичето със силен елийнски акцент.
Сония примигна озадачено.
- Кой не ти харесва?
- Лейди Кинла - каза девойката раздразнено. Името прозвуча като „Кийнлар”.
- Тази, която те учи на Контрол? Хм, това сигурно ще усложни нещата.
- Не че лейди Кинла е лош човек - въздъхна момичето. - Просто не я искам в мислите си. Тя е толкова... - Елийнката поклати глава и червените й къдрици се полюшнаха.
Сония седна на празното място пред девойката и се обърна към нея.
- Не искаш тя да види някои неща в ума ти? - подсказа й Сония. Неща, които не са лоши или погрешни, а просто неща, които не искаш някой друг да види?
- Да, точно така. - Момичето вдигна нагоре широко отворените си очи. - Но ще се наложи да я оставя да ги види, нали?
Сония се намръщи.
- Не, не е задължително... Е, аз не знам какво точно искаш да запазиш в тайна, но... тези неща могат да се скрият.
Момичето беше зяпнало Сония.
-Как?
- Представяш си врата и слагаш нещата зад нея - обясни Сония. - Лейди Кинла сигурно ще разбере какво си направила, но няма да се опита да види тези неща, също както и Ротан не се опитва да види моите.
Момичето се опули още повече.
- Лорд Ротан те е учил на контрол? Той е бил в твоя ум?
- Да - кимна Сония.
- Но той е мъж!
- Е... той ме учи. Затова ли твоят учител е жена? Задължително ли е да ти преподава жена?
- Разбира се! - Сега момичето я гледаше ужасено.
Сония бавно поклати глава.
- Не знаех това. Не виждам каква е разликата между това да ти преподава мъж или жена. Освен ако... - Тя се намръщи. - Ако не умеех да крия тайните си мисли, сигурно щях да предпочитам да ми преподава жена.
Момичето леко се отдръпна от Сония.
- Не е хубаво момиче на нашата възраст да споделя мислите си с мъж.
Сония сви рамене.
- Но това са само мисли. Същото е като да разговаряш, само че по-бързо. Нали няма нищо лошо в това да разговаряш с мъж?
- Не...
- Просто избягваш да говориш за някои неща. - Сония я погледна многозначително.
Върху лицето на момичето бавно се разстла усмивка.
- Да... освен в някои особени случаи, предполагам.
- Исле! - Рязък глас пресече шума в стаята. Сония видя, че на прага стои жена на средна възраст със зелена мантия. - Достатъчно почива. Ела с мен!
- Да, милейди - въздъхна момичето.
- Късмет! - каза Сония подир нея. Не беше сигурна дали Исле я е чула, тъй като девойката излезе, без да се обърне назад.
Сония погледна надолу към книгата в ръцете си и леко се усмихна. Това беше някакво начало. Може би по-късно щеше да си поговори пак с Исле.
Върна се на чина си и продължи да чете.
„Проекция:
Преместването на предмет се извършва по-бързо и по-лесно, ако е в полезрението. Преместването на предмет извън полезрението може да се извърши, ако първо се определи местоположението му чрез разширяване обхвата на менталното усещане. Обаче това изисква повече време и усилия, и...”