Сония се засмя.
- Директорът Джерик би казал, че познанието е по-важно от всичко останало, така че като пазители на познанието на Гилдията, вие сте по-важни от Висшите магове.
Устните на библиотекарката се разтеглиха в усмивка.
- Мисля че знам, защо Върховният повелител избра теб, Сония. Сега ми донеси останалите книги от бюрото на Джулен.
Сония се върна в залата. През последните две седмици почти всяка вечер беше помагала на лейди Тия. Макар истинската причина да бе желанието й да се скрие от Регин, тя искрено се беше привързала към ексцентричната библиотекарка. След като затвореха библиотеката и започнеха да подреждат книгите, Тия ставаше почти толкова разговорлива, колкото жените, които перяха на река Тирали.
Тя с удоволствие слушаше, как Сония разказва за домашните си задания и й даваше ценни съвети. Когато Сония не беше в настроение за разговори, лейди Тия със същото удоволствие си говореше самичка. Освен това тя бе неизчерпаем източник на информации за историята на Гилдията, знаеше безброй истории за вътрешни борби, политически скандали и дворцови интриги. Знаеше най-новите клюки. Сония с изненада научи слуховете, които едва не бяха съсипали живота на Денил като ученик и с тъга изслуша разказа за бавната смърт на съпругата на Ротан от болест, която нито един Лечител не успял да спре.
Когато се връщаше с книгите, тя отново спря до скрина и го погледна замислено. Никой не използваше проходите под Университета. Особено Регин. А и както беше казала Тия, тя можеше да ходи където си пожелае.
Веднага щом влезе в стаята си, Ротан отиде до креслото си извади писмото от мантията си. Един куриер му го беше донесъл по време на почивката между занятията и макар любопитството да го измъчваше, той не се осмели да го разпечата в Университета.
Беше писал на Денил преди почти два месеца. Толкова време беше минало, откакто Акарин му беше отнел Сония. Оттогава само веднъж беше разговарял с нея. Когато един ученик от влиятелно семейство се беше обърнал към него с молба за допълнителни занимания, Ротан беше поласкан, но после стана ясно, че ученикът може да се занимава само във времето, когато Ротан трябваше да преподава на класа на Сония. Ротан разбра кой стои зад молбата. Щеше да е грубо от негова страна да откаже, а и не се сещаше за никаква уважителна причина.
Ротан погледна писмото и се приготви да бъде разочарован. Дори Денил да се съгласеше да му помогне, вероятността да намери нещо, което да бъде използвано срещу Акарин, беше нищожна. Но писмото беше голямо и изненадващо дебело. Ротан счупи печата с треперещи ръце, сграбчи първия лист и започна да чете.
До Ротан
Много се радвам, че получих писмо от теб, стари приятелю! Наистина много пътувах, видях далечни страни и се сблъсках с други народи, култури и религии. Научих много и много разбрах. Ще ти разказвам всичко следващото лято, когато се прибера в Киралия.
Новините ти за Сония са невероятни. За нея това е щастлива промяна, макар да разбирам недоволството ти от отнемането на наставничеството ти. Знам, че точно твоите усилия я превърнаха в ученичка, достойна за вниманието на Върховния повелител. Но новото й положение би трябвало да сложи край на проблемите й с един определен ученик.
Силно съм разочарован, че съм пропуснал посещението на Дориен. Моля те, предай му моите поздрави.
С това писмо изпращам и малкото информация, която събрах от Голямата библиотека и няколко други източника. Надявам се да ти е полезна. Прекрасно разбирам иронията в ситуацията, за която ми говориш. Ако следващото ми пътуване се окаже плодотворно, двамата ще можем да добавим още една глава в книгата ни.
Твой приятел
Денил
Ротан разгледа и останалите листи.
- Откъде е успял да намери всичко това? Блестящия храм, Гробниците на белите сълзи... - мърмореше удивено той. После се засмя. - Само няколко други източника, а?
Върна се към първата страница и потъна в четене. Беше стигнал едва, едва до третата, когато на вратата се почука. Ротан се сепна и скочи от креслото с разтуптяно сърце. Зачуди се къде да скрие обемистото писмо, после изтича до библиотеката и го пъхна в една голяма книга. Тя доста се изду, но на пръв поглед никой нямаше да го забележи
Чукането се повтори и Ротан забърза към вратата. Пое си дълбоко дъх и се приготви за най-лошото. Когато отвори вратата и видя възрастното семейство, той въздъхна с облекчение.