Когато се свести, лежеше на пода. Заслепи я нов проблясък и тя се сгърчи от болка, но след преминаването на първоначалния шок, успя да издигне бариера.
Подпря се на земята и с усилие се изправи. Пред нея стояха Регин и още четирима ученици. Други трима блокираха пътя към главния коридор. Иззад ъгъла се появиха още двама, после още трима... Тринайсет души. Повече от предишния път. Тя се приготви за най-лошото.
-Здравей, Сония - усмихна се Регин. - Как така се случва, че винаги се натъкваме един на друг?
Учениците се разхилиха. Този път на лицата им нямаше и сянка от съмнение. Никой не ги беше повикал да отговарят за това, че я бяха измъчвали, което доказваше правотата на Регин, че тя няма да каже нищо на Акарин.
Регин притисна ръка към сърцето си.
-Какво странно нещо е любовта - рече замислено той. - Мислех си, че ме мразиш, а сега виждам, че ме следваш навсякъде!
Един от учениците му подаде малка хартиена кутийка. Сония се намръщи. В такива кутийки обикновено продаваха захаросани ядки или други сладки.
-Ах! Подарък! - извика Регин и отвори капака. - Знак на уважението ми към теб.
Вътре имаше нещо, което приличаше на бонбони с ярка обвивка. Силна миризма удари Сония в носа и тя усети как й се повдига. „Късчета харел - помисли си тя, - или оборска тор. А може би и двете”. Регин извади едно.
-Искаш ли да ти го сложа в устата, както правят младите влюбени? - Той се обърна към другарите си. - Но първо искам да те сгрея.
Той удари по щита й и останалите се присъединиха към него. Стомахът й се сви от ужас. При толкова много нападатели нямаше да издържи дълго. Тя се обърна и се опита да се придвижи към главния коридор, но след няколко крачки разбра, че бързо губи сили, а противниците й не отслабват натиска.
Сония се спря. Пътят до вратата на Университета й беше отнел ужасно много време. Тогава й се искаше да си беше оставила поне малко енергия, за да може да се изправи и да върви. За да я съхрани, трябваше да свали щита си малко по-рано и да се престори на напълно изтощена. Да, това може би щеше да свърши работа.
Но когато погледна към кутията от сладки, тя изведнъж промени намеренията си. Щеше да издържи колкото се може повече. когато Регин се опита да й пъхне „сладкиш” в устата, щеше да му го изплюе в лицето.
Тя усети как и последните й сили я напускат. Застена от болка под дъжда от шокови удари. Коленете й омекнаха и тя се отпусна на пода. Когато огънят най-после спря, тя отвори очи и видя Регин да коленичи до нея, хванал един от „сладкишите” в ръка.
- Какво става тук?
Регин потрепери и пребледня. Той бързо скри „сладкиша“ и се изправи. Сония видя приближаващия се магьосник и усети как лицето й пламва. Лорд Ийкмо застана в коридора със скръстени ръце.
- Кажете ми! - рече със заповеден тон той.
Регин се поклони и останалите ученици бързо последваха примера му.
- Просто си играем, милорд - каза той.
- Играете си, значи. - Ийкмо се намръщи. - Нима правилата на тази игра отменят правилата на Гилдията? Битките извън Арената са забранени.
- Ние не се бием - обади се един от учениците. - Само си играем.
Ийкмо присви очи.
- Така ли? Като нанасяте шокови удари върху беззащитна млада жена?
Регин преглътна.
- Щитът й падна преди да го усетим, милорд.
Лорд Ийкмо повдигна вежди.
- Млади човече, изглежда сте нито толкова дисциплиниран, нито толкова добър във Воинските умения, колкото твърди лорд Гарел. Сигурен съм, че лорд Болкан ще се съгласи с мен. - Ийкмо огледа всички поред, запомняйки лицата им. - Веднага се връщайте в стаите си.
Учениците бързо се отдалечиха. Ийкмо се обърна към Сония и тя съжали, че не й беше останала достатъчно сила, за да се измъкне докато той още беше зает с учениците. Той изглеждаше твърде разочарован. Тя подви крака и се изправи, олюлявайки се.
- Откога продължава това?
Тя се поколеба, защото не искаше да си признава, че не й е за първи път.
- Около час.
Той поклати глава.
- Колко са глупави тези ученици. Да нападат избраницата на Върховния повелител? И то в група. - Той я погледна и въздъхна. - Не се безпокой, това няма да се повтори.
- Моля ви, не казвайте на никого.
Той я погледна замислено. Тя направи крачка напред, но й се зави свят и беше принудена да се подпре на стената. Ийкмо я хвана под ръка и Сония усетил мекия поток лечителска енергия. Когато световъртежът престана, тя избута ръката му.
- Кажи ми, отвърна ли на ударите?
Тя поклати глава.
- Защо не?
- Какъв е смисълът?
- Никакъв, но в повечето случаи хората се опитват да се съпротивляват поне от гордост. Но ти сигурно си имала причина да не го правиш.