Ийкмо изглеждаше така, сякаш се кани да каже още нещо, но просто кимна и тръгна към вратата. Акарин отново погледна надолу и устните му се разтеглиха в полуусмивка.
-Дванайсет или тринайсет. Силата й нараства със забележителни темпове. Спомням си един ученик от моя клас, чиято сила нарастваше също толкова бързо.
Лорлън погледна втренчено Акарин. На ярката слънчева светлина лицето му изглеждаше покрито с нездрава бледност. Под очите му имаше тъмни сенки, но погледът му беше остър както винаги.
- Доколкото си спомням ти напредваше също толкова бързо.
-Често съм се чудел дали щяхме да го постигнем, ако не се опитвахме непрекъснато да се надминаваме един друг.
Лорлън сви рамене.
- Сигурно.
- Не знам. Може би съперничеството ни се отрази добре.
-Добре ли? - Лорлън се изсмя рязко. - Добре за теб. Повярвай ми, във второто място няма нищо добро. Когато бях до теб, никой не ми обръщаше внимание - поне що се отнася до жените. Ако знаех, че накрая и двамата ще останем ергени, въобще нямаше да ти завиждам толкова.
-Да ми завиждаш? - Усмивката на Акарин изчезна. Той се извърна и впери поглед в хоризонта. - Не. Не съм за завиждане.
Той произнесе последните думи толкова тихо, че Лорлън не бе сигурен, че ги е чул. Той отвори уста, за да попита защо, но погледът на Акарин се плъзна към разрушената Наблюдателница.
-Как вървят плановете на Девин за възстановяването на Наблюдателницата?
Лорлън въздъхна и отново насочи вниманието си към проблемите на Гилдията.
В ранния следобед Денил и Тайенд най-после оставиха зад гърба си последните къщи от предградията на Капия. Пред тях се простираха поля и овощни градини. Сред морето от зеленина се забелязваха червеникаво-кафявите парчета разорана земя.
Конете вървяха бавно по пътя. Слугите бяха изпратени напред, за да известят сестрата на Тайенд за пристигането им. Домът й беше първата им спирка в маршрута. Денис се усмихна доволна, предвкусвайки почивката.
- Хубаво е, че отново сме на път, нали? - каза Тайенд.
Денил погледна изненадано спътника си.
- Вие, изглежда, наистина го очаквахте с нетърпение.
- Да. Не трябваше ли?
- Мислех си, че последното ни пътуване ви е отказало напълно.
Тайенд сви рамене.
- Имахме някои неприятни преживявания, но като цяло не беше чак толкова зле. Този път ще се придържаме в границите на Елийн и пред цялото време ще бъдем на твърда земя.
- Убеден съм, че ако изведнъж усетите липсата на приключения, винаги можем да намери някое езеро или река, където да наемем лодка.
- Търсенето в чужди библиотеки винаги е достатъчно приключение - заяви Тайенд. Той погледна към хоризонта. - Интересно кой от демовете съхранява книгите, които са ни нужни.
- И дали наистина са ни нужни - сви рамене Денил. - Ние не знаем почти нищо. Може би демът, когото е посещавал Акарин, живее в другия край на страната, а той е ходил в планината по съвсем други дела.
- Но къде е отишъл след това? - Тайенд хвърли кос поглед към Денил. - Ето това ми е най-интересно. Знаем, че Акарин е ходил в планината, а после следите му се губят. Никакви записки, никакви спомени. Съмнявам се тайно да се е върнал в Капия. А до завръщането му в Гилдията са минали още няколко години. През цялото време ли е останал в планината? Дали ги е обходил на север или на юг? Дали не ги е прекосил?
- Към Сачака?
- В това има смисъл. Сачаканската империя е достатъчно стара, за да бъде наречена древна, а магията в нея е била силно развита Възможно е там да има сведения за някои по-древни магически култури.
-В нашите библиотеки има достатъчно материали за империята - каза Денил. - Съмнявам се, че в Сачака е останало нещо за откриване. Гилдията е унищожила всичко, което не е успяла да вземе след войната.
Тайенд повдигна вежди.
- Колко мило от тяхна страна.
Денил сви рамене.
-Времената са били други. Гилдията тъкмо е била сформирана. След ужасите на войната магьосниците са били готови на всичко, за да предотвратят следващата. Те са знаели, че ако позволят на сачаканските магьосници да запазят знанието си за магията, войните между двете държави няма да имат край.
- И превърнали процъфтяващата държава в пустиня.
-Отчасти. Зад пустинята се простират плодородни земи, там има поля, села и градове. И Арвис, столицата им.
Тайенд се намръщи.
- Смятате ли, че Акарин е отишъл там?
- Никога не съм чувал някой да го е твърдял.
- Защо той държи пътуването си в тайна? - Тайенд се замисли.
- Може би е прекарал всичките тези години в проучване на Сачаканската империя и не е намерил нищо, а след това се е чувствал твърде засрамен, за да го признае. Или пък - усмихна се той, - може да е прекарал времето си в безцелно мотаене и също не е искал да си го признае. А може да е направил нещо, което Гилдията не би одобрила - или пък се е влюбил в някоя сачаканска девойка, оженил се е за нея и се е заклел никога да не се върне в Киралия, но тя е починала или го е изоставила и той...