- Имате много бурно въображение, приятелю мой.
Тайенд се усмихна:
-А може би се е влюбил в някой прекрасен сачакански младеж. Властите са разбрали за това и са го прогонили от страната.
-Тайенд Тремелин, говорите за Върховния повелител - рече твърдо Денил.
-Подобни предположения обиждат ли ви? - Гласът на учения прозвуча леко предизвикателно.
Денил го погледна твърдо.
- Възможно е да поровя из миналото му, за да подпомогна на изследванията си, Тайенд, но това не означава, че не уважавам мъжа или поста му. Не мога да допусна спекулации по негов адрес.
- Разбирам. - Лицето на Тайенд помръкна и той наведе глава.
- Във всеки случай - добави Денил, - последното ви предположение е просто смешно.
Тайенд се усмихна лукаво:
- Откъде сте толкова сигурен?
- Акарин е могъщ магьосник. Властите да го прогонят от страната? Едва ли.
Тайнед отново се усмихна и поклати глава. След известно мълчание той попита:
- А какво ще направим, ако разберем, че Акарин е отишъл в Сачака? И ние ли ще отидем там?
- Хмм. - Денил се обърна и погледна назад. Капия се беше изгубила зад хълмистите планини. - Зависи колко време ще ми отнемат посланическите ми задължения.
Когато Еренд започна да се вайка заради предстоящата му ежегодна обиколка на страната, Денил предложи да тръгне вместо него. Еренд изпадна във възторг.
Денил реши, че му се предоставя отлична възможност да продължи изследването, без да предизвиква упреци, че е пренебрегнал преките си задължения. Но докато се подготвяше за пътуването, той с ужас осъзна, че ще се наложи да прекара доста време в отдалечени селища, където въобще няма библиотека. А освен това Еренд обикновено пътуваше през лятото, а то беше още далеч. Денил изгаряше от нетърпение и успя да внуши на Еренд, че обиколката може да започне и по-рано. Но пък не успя да промени маршрута й.
- И какво точно ще правите? - попита Тайенд.
- Ще посетя демовете, които живеят по тези места, ще поговоря с магьосниците, ще потвърдя магическия потенциал на децата, които кралят ще изпрати в Гилдията. Надявам се, че няма да ви стори отегчително.
-Аз ще поровя из частните библиотеки. Това си струва десет пътувания. Освен това ще посетя сестра си.
- Какво представлява тя?
Лицето на Тайенд грейна в усмивка.
-Тя е забележителна жена. Мисля, че тя усети наклонностите ми много преди самия мен. Мисля, че ще я харесате, въпреки навика й да говори без заобикалки, което е доста смущаващ. - Той посочи пътя пред тях. - Виждате ли онази редица от дървета? Там започва пътят към нейното имение. Да побързаме. Не знам за вас, но аз съм гладен!
Тайенд препусна в галоп, а Денил чу как коремът му закъркори. Той погледна към дърветата и също пришпори коня си. Скоро двамата слязоха от главния път, минаха под една каменна арка и тръгнаха към виждащата се в далечината къща.
След приключването на вечерните занятия Сония отиде в библиотеката и забеляза тъмните сенки под очите на Тия.
- До късно ли останахте снощи, милейди?
Библиотекарката кимна.
-Когато доставят новите партиди книги се налага да оставам до късно. Няма кога друг път да ги разпределям. - Тя се прозина и се усмихна. - Благодаря ти, че остана да ми помогнеш.
Сония сви рамене.
- И тези сандъчета ли са за Магьосническата библиотека?
-Да. Нищо интересно. Просто още учебници. - Двете вдигнаха по едно сандъче и тръгнаха към Магьосническата библиотека. Лорд Джулен ги посрещна и вдигна изненадано вежди.
-Виждам, че си имаш помощничка - отбеляза той. - Мислех, че Лорлън е отклонил молбата ти.
- Сония сама пожела да ми помогне.
-Не трябва ли да учиш, Сония? Според мен избраницата на Върховния повелител трябва да се занимава с по-интересни неща от това да носи сандъчета с книги.
Сония го погледна невинно.
- Можете ли за ми предложите по-добро място, където да прекарвам свободното си време, милорд?
Той изкриви устни и изсумтя.
- Стига да имаш свободно време. - Той погледна Тия. – Aз смятам там да се оттегля. Лека нощ.
- Лека нощ, лорд Джулен - отвърна Тия.
Когато начумереният магьосник си тръгна, Тия тръгна към хранилището. Сония се засмя.