- Според мен той ревнува.
- Ревнува ли? - Тия се обърна и се намръщи. - От какво?
- Вие си имате помощничка. И то ученичката на Върховния повелител.
Тия повдигна едната си вежда.
- Твърде много се цениш.
Сония се намръщи.
- Не съм го искала. Но съм готова да се обзаложа, че Джулен се чувства уязвен, че някой доброволно се е съгласил да ви помага.
Тия сви усти, сякаш се опитваше да скрие усмивката си.
- Да побързаме тогава. Ако наистина искаш да ми помагаш, недей просто да стоиш и да развиваш теории.
Внесоха книгите в хранилището и започнаха да ги подреждат по местата им. Сония устоя на изкушението да погледне към скрина със старите книги и карти, и се съсредоточи върху разпределянето. Тия се прозя няколко пъти.
- Колко късно приключихте снощи? - попита Сония.
- Много късно - призна Тия.
- Защо не ме оставите да се оправям сама с това?
Тия я погледна невярващо.
- Ти наистина имаш излишък от енергия, Сония. - Тя въздъхна.
- Но не трябва да те оставям тук сама. А ако те заключа, после ще трябва да се връщам и да те пускам.
Сония сви рамене.
- Сигурна съм, че няма да ме забравите. - Тя погледна натрупаните книги. - Мога да ви помогна с това, но не и с каталогизирането. Докато подреждам книгите, вие можете да ги опишете.
- Добре. Отивам да се оправя с картотеката. Ще се върна след час. - Тя се усмихна. - Благодаря, Сония.
Сония изпрати библиотекарката до вратата, като едва сдържаше нетърпението си. Когато остана сама, тя се огледа. Във въздуха проблясваха прашинки, оцветени в жълто от магическото й кълбо. В сумрака рафтовете с книги като че ли се простираха до безкрайност.
Сония се усмихна, върна се в хранилището и бързо започна да подрежда книгите по местата им. Броеше секундите, защото знаеше, че разполага само с час. Щом изпразни сандъчетата, тя ги заряза и отиде при скрина.
Внимателно проучи ключалката с очите и със съзнанието си. Тия беше казала, че вратата е запечатана и с магия, което наистина се оказа така.
Макар ключалката да беше доста по-сложна от всички, с които си беше имала работа досега, Сония всъщност се притесняваше дали ще се справи с магията. Дори и да успееше, намесата й щеше да бъде забелязана и магическата й следа - разпозната.
Когато Сери я учеше как да отключва ключалки, той й беше казал първо да потърси друг начин. Понякога човек можеше да намери по-лесен път за проникване от разбиването на ключалки. Тя огледа пантите на вратите и изруга под носа си, когато установи, че се намират от вътрешната страна.
След това се зае да оглежда цялата мебел, провери внимателно всички сглобки и ъгли. Скринът беше стар, но здрав и добре изработен. Тя сви замислено устни, след това придърпа един стол и се качи върху него, за да може да огледа и отгоре. И там не откри никакви слабости. Сония въздъхна и скочи на пода.
Оставаха й дъното и задната стена. За да може да разгледа скрина отдолу, тя трябваше да го повдигне с магия, след което да пропълзи под него и да огледа дъното. Макар да се беше възстановила напълно от снощното си изтощително преживяване, тя не беше сигурна дали ще успее да повдигне скрина и да го задържи стабилен във въздуха. Нима толкова силно желаеше тази карта?
Сония погледна през стъклото към книгите и свитъците. Между нея и евентуалния път за бягство от Регин стояха само едно тънко стъкло и телена мрежа. Тя раздразнено прехапа устна.
Тогава забеляза нещо странно на задната стена. По дължината й се забелязваха две линии, които бяха твърде прави, за да са просто естествени цепнатини в дървото. Задната част на скрина очевидно беше твърде голяма, за да бъде покрита от един голям дървен панел. Сония се наведе напред и огледа линиите, за да провери дали стигат до дъното. Не стигаха.
Тя се премести отстрани и надникна в процепа между задната част на скрина и стената. Създаде мъничко светлинно кълбо, за да освети тясното пространство и откри нещо странно.
До задната стена на скрина се забелязваше нещо с размери на учебник, но направено от дърво. Сония отстъпи назад, пое си дълбоко дъх и бавно обгърна с магия скрина, като внимаваше да не осъществи контакт с омагьосаната ключалка. С малко усилие на волята, тя го повдигна. Скринът леко се олюля. Сония се концентрира, бавно го премести встрани от стената, както се отваря врата и леко го пусна на пода. Няколко фарини се разбягаха панически от мрежите си.
Сония тихичко въздъхна и осъзна, че сърцето й бие ускорено. Ако някой я видеше какво прави, проблемите й нямаше да имат край. Тя надникна отново през стъклените врати и с облекчение установи, че нищо не е помръднало от мястото си. Заобиколи скрина и видя, че предметът е просто малка картина, закачена на стената. Когато огледа задната стена обаче, тя ахна от изумление.