В дървената плоскост беше изрязан малък квадрат. Сония с лекота изчопли с нокти отрязаното парче и пред очите й се разкриха подредените свитъци и няколко книги.
Сърцето й биеше ускорено. Тя се поколеба дали да бръкне и вътре. Очевидно отворът е бил изрязан от някого. Дали през цялото време го е имало? Или някой го е изрязал по-късно, за да може незабелязано да вземе нещо отвътре? Тя не усети никаква магическа бариера около дупката. Бръкна внимателно вътре и измъкна един от свитъците.
Това беше план на жилищната сграда на магьосниците. Сония го огледа внимателно, но не откри отбелязани никакви тайни проходи. Остави свитъка на мястото му и извади друг. Този път попадна на подробен план на жилищната сграда на учениците. И тук не бяха отбелязани никакви проходи.
Третият свитък беше карта на Университета и пулсът й се ускори. Но на нея също не беше отбелязано нищо необичайно. Разочарована, Сония я върна на мястото й и тъкмо се накани да вземе друг свитък, когато нещо привлече погледа й.
Между страниците на една книга стърчеше лист хартия. Изпълнена с любопитство, тя издърпа книгата и я погледна.
- „Вселенска магика” - прочете тя на глас. Това беше един от ранните текстове, които изучаваха в часа по история. Под заглавието беше написано с избеляло мастило: „Копие на Върховния повелител”.
Сония усети как я полазват студени тръпки. Изведнъж изпита непреодолимо желание да остави обратно книгата, да върне скрина на мястото му и да напусне библиотеката, колкото се може по-бързо. Тя си пое дълбоко дъх и се опита да прогони страховете си. Библиотеката беше заключена. Дори Джулен или Тия да се върнеха, тя щеше да ги чуе. Макар че щеше да се наложи да действа бързо, тя сигурно щеше да смогне да върне скрина на мястото му преди някой да успее да влезе в хранилището.
Сония отвори книгата на мястото, където беше пъхнато листчето, огледа страниците и разпозна част от текста. В него нямаше нищо странно или необичайно, което да оправдава маркера. Тя сви рамене и сложи листа хартия обратно.
Изведнъж сърцето й подскочи. На обратната страна на листа бяха нарисувани ръчно три малки карти на Университета - по една за всеки етаж. Сония се взря внимателно и почувства как я изпълва вълнение. На останалите карти стените бяха представени като плътни линии; тук те бяха кухи и върху тях бяха отбелязани врати, за чието съществуване тя дори и не предполагаше. Вътре в стените се забелязваха загадъчни маркировъчни кръстчета. На третата карта, която показваше приземния етаж, беше нарисувана мрежа от проходи, които излизаха извън стените на Университета.
Беше я открила! Картата на подземните проходи. Или по-точно карта на проходите из целия Университет.
Тя стисна здраво листа хартия и отстъпи назад. Да я вземе ли или някой ще забележи липсата й? Може би трябваше да я прекопира. Колко време й беше останало? Дали щеше да успее да я запомни?
Тя наведе поглед към листа хартия и огледа внимателно проходите. Забеляза един малък символ, нарисуван на една от вътрешните стени до Библиотеката на магьосниците. Когато се вгледа по-отблизо, тя осъзна, че това е стената до която стоеше в момента, а самия лъч отбелязваше точно...
Тя се обърна и погледна картината, която висеше зад скрин Защо й е на картината да виси там? Сония хвана рамката, повдигна я и затаи дъх.
В стената беше изрязана малка квадратна дупка. Когато надникна през нея, тя забеляза малко квадратче светлина върху отсрещната стена, на една ръка разстояние.
Бързо пусна картината на мястото й. Сърцето й биеше като полудяло. Това не беше просто съвпадение. Онзи, който беше изрязал дупката, я беше направил, за да може да бръкне в скрина.
Можеше да е била пробита преди векове. А можеше и да е направена наскоро. Когато отново погледна към картата, тя разбра, че няма да успее да я запомни. А и след като вече знаеше, че някой може да се върне при скрина и да забележи липсата й, тя не смееше и да я вземе със себе си. Но нямаше как да си тръгне с празни ръце. Едва ли щеше да получи втори шанс да се добере до скрина.
Сония се върна при бюрото на лорд Джулен и намери тънък лист хартия, писалката и мастилницата му. Тя постави хартията върху картата и започна да повтаря линиите колкото се може по-бързо. Докато работеше, устата й пресъхна и дишането й се учести. Имаше чувството, че мина твърде много време, но най-накрая приключи Тя сгъна копието и го прибра в джоба на мантията си.